Градът на златната сянка

Рени кимна.

— Повечето бели жители тук са си мислели същото и за моите предци — че сме били или облагородени диваци, или мръсни животни. Само не и нормални хора, които се шегуват един с друг.

— Всички хора се смеят. Ако изобщо ни замени някаква раса, както ние сме заменили ранната раса, очаквам, че и тя ще има чувство за хумор.

— По-добре ще е да има — кисело изрече Рени. Временното разведряване не беше променило кой знае какво — главата й продължаваше да пулсира. Извади още едно болкоуспокояващо от бюрото и го глътна. — За да ни прости за кашата, която забъркахме.

Приятелят й се вгледа внимателно в нея.

— Рени, няма ли да е по-добре да вземем комуникатора ти и да излезем. Твоята Мартин и така ще се свърже с тебе, нали?

— Предполагам. Защо?

— Защото мисля, че наистина си стояла затворена твърде много време. Макар градовете ви да приличат на мравуняци, ние не сме термити. Имаме нужда да виждаме небето.

Тя понечи да възрази, но после осъзна, че не би искала.

— Добре. Ще се върнем по обяд. Пък и още не съм ти отговорила на въпроса за Дървесната къща.

Малкият хълм беше гол, ако не се смята тънкият килим от преплетена трева и една акация, под чиято сянка се бяха скрили от увисналото високо горе силно слънце. Нямаше вятър. Над Дърбан беше застинала жълтеникава мараня.

— Дървесната къща се е запазила от ранните дни на мрежата — започна да разказва тя. — Старомодно място, където си измислят собствени правила. Или поне се предполага, че е така — хората, които могат да влизат там, не приказват много и затова голяма част от информацията е плод на слухове и измислици.

— Щом са старомодни, как така държат това място скрито, както разправяш?

!Ксабу вдигна едно семенце и започна да го върти между пръстите си. Беше приклекнал по обичайния си небрежен начин — поза, която винаги напомняше на Рени за някакво далечно, подобно на сън минало.

— О, оборудването и технологиите им са съвсем съвременни, повярвай ми. Повече от съвременни. Това са хора, прекарали цял живот в мрежата — някои от тях практически са я построили в самото начало. Сигурно, затова са толкова войнствени. Заради чувството за вина, че нещата са се развили така.

Стегнатите й челюсти и вратът й се бяха поотпуснали благодарение на болкоуспокояващите или на небето.

— Във всеки случай старомодното е, че много от тези хора са инженери, хакери, хора, които са използвали мрежата от самото начало и тогава са планирали мрежата за комуникации, разпростряла се по целия свят, да бъде свободно и открито пространство, място, където парите и властта нямат значение. Никой не налага цензура на другиго и никой не е принуждаван да се подчинява на желанията на тази или онази корпорация.

— И какво е станало?

— Ами това, което би могло да се очаква. Вероятно идеята е била наивна — парите винаги могат да променят нещата. Хората започнали да създават все повече и повече правила и мрежата заприличала на останалата част от така наречения цивилизован свят.

Рени долови лекторската нотка в гласа си и се изненада. Дали отношението на !Ксабу към града не беше започнало да я променя? Огледа мозайката от сгради по хълмовете и долините на Дърбан, ширнала се като шарена плесен. Внезапно гледката й се стори почти зловеща. Винаги й се беше струвало, че индустриалният прогрес в Африка — континент, толкова експлоатиран за материалните цели на другите и толкова дълго лишаван от облагите — е, общо взето, за добро, но сега не беше толкова сигурна в това.