Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
!Ксабу я намери в кабинета й по време на първата почивка.
— Виж това — процеди тя и посочи екрана.
… всички ваши въпроси на нашата линия за отговори или се свържете с Дърбанския департамент за обществено здравеопазване. Надяваме се, че това е временна мярка. Ще предоставяме информация всеки ден…
Умореният лекар го повтаряше сигурно вече за десети — петнайсети път.
— Проклет запис. Дори не вдигат телефоните.
— Не разбирам — !Ксабу погледна екрана, после Рени. — Какво става?
Уморена още в десет без петнайсет сутринта и трепереща от нервно напрежение, тя започна да му разказва за разширената болнична карантина. Насред разказа обаче се сети, че той още не знае нищо за Мартин Дерубен, и започна да обяснява отначало.
— И според тебе тази жена заслужава доверие? — попита той, щом тя замълча.
— Не знам. Мисля, че да. Надявам се. Идеите ми са на изчерпване, да не споменавам за силите. Можеш да останеш тук по обяд, когато ще се обади, и после да ми кажеш какво мислиш.
Той кимна бавно.
— А информацията, която ти е дала досега?
Рени вече беше изключила звука на болничния информатор; сега окончателно прекъсна връзката и изведе файловете за Атаско.
— Виж сам. Този Боливар Атаско е антрополог и археолог. Много известен. Също така и червив с пари, от богато семейство. Преди няколко години в известен смисъл се оттеглил, но от време на време пуска по някоя научна статия. Май че има къщи в пет — шест държави, но Южна Африка не е сред тях. Изобщо не виждам каква е връзката със Стивън.
— Вероятно няма връзка. Вероятно е нещо в самата книга, някаква идея, която доктор Ван Блийк е искала да забележиш.
— Може би. И Мартин я преглежда. Може и да се натъкне на нещо.
— Ами онова другото… дето го откри преди смъртта на доктор Ван Блийк?
Рени уморено поклати глава. Трудно й беше да мисли за друго освен за Стивън, който сега беше още по-далече от нея, затворен в тази болница като муха в кехлибар.
— За какво говориш?
— За онова, което нарече Дървесната къща. Цялата информация за този Сингх — Синьото куче Пустинник — водеше към нея. Но ти изобщо не ми обясни какво представлява тази Дървесна къща.
— Ако вместо да учиш толкова много, си беше побъбрил повечко с другите студенти, щеше да знаеш всичко за нея. — Рени затвори файловете за Атаско. Главоболието й се усилваше и вече не можеше да гледа плътния текст. — Тя е легенда във ВР-света. Почти мит. Но наистина съществува.
Усмивката на !Ксабу изведнъж угасна.
— Всички митове ли са измислици тогава?
Нещо в Рени трепна.
— Не исках да правя никакви намеци. Съжалявам. Този ден вече е достатъчно гаден, а едва сега започва. Освен това не ме бива много в религията, !Ксабу.
— Не си ме обидила, а и аз не исках да те разстройвам допълнително. — Той я потупа по ръката. Докосването му беше леко като допир на птиче крило. — Но често си мисля — хората смятат, че нещата, които не могат да се измерят, не са истински. Когато чета научни книги, става ми още по-тъжно, защото именно това хората определят като „истина“ и все пак самата наука твърди, че единственото, което можем да се надяваме да открием, са схемите в разни неща. Но ако това е вярно, защо един начин да обясним една схема да е по-лош от друг? Дали английският език е по-низш от езика на ксоза или от моя роден език, защото не може да изрази всичко, което те могат?
Рени беше потисната — не заради думите на приятеля си, а защото й се струваше все по-невъзможно да разбере каквото и да било. Думите, цифрите, фактите — „инструментите“, които беше използвала, за да измерва и моделира своя свят — сега като че ли бяха загубили осезаемостта си.
— !Ксабу, имам главоболие и се тревожа за Стивън. Точно сега не мога да водя прилична дискусия за наука и религия.
— Разбира се. — Малкият мъж кимна, докато я гледаше как изважда болкоуспокояващо хапче от чантата си и го гълта. — Изглеждаш много нещастна, Рени. Само заради карантината ли е?
— О, Боже, не — заради всичко! Все още нямаме никакъв отговор, нито пък намерихме начин да върнем брат ми, а търсенето сякаш става все по-сложно и неясно. Ако беше някаква кримка, щеше да има труп, кървави петна и следи от стъпки в градината — определено щеше да става въпрос за убийство и да има откъде да се тръгне. Но тук имаме само неща, които изглеждат малко странни, късчета информация, които евентуално означават нещо. Колкото повече разсъждавам, толкова по-безсмислено става. — Тя разтри слепоочията си. — Все едно да повтаряш една дума толкова много, че тя просто да изгуби смисъла си. Просто… дума. Точно така се чувствам.
!Ксабу сви устни.