Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Общите работници китайци измъкнали от клетките животните, които сега вече не били нищо повече от трупове, качили ги на колички и ги стоварили в празен склад. Там животните с различни форми и размери били струпани направо на пода. Щом видял, че задачата е изпълнена, лейтенантът се върнал в кабинета на директора на зоологическата градина и му дал да подпише съответните книжа. После войниците се строили и си тръгнали със същото метално тракане, с което били дошли. Работниците китайци измили с маркучи черните петна кръв по пода на клетките и изтъркали с четки късчетата плът, които били полепнали по стените. След като приключили, попитали ветеринаря със синкавочерното петно на бузата какво смята да прави с труповете. Лекарят не знаел какво да отговори. Когато някое от животните в зоопарка умирало, той обикновено викал професионалист да свърши работата. Сега обаче в столицата предстояла кървава битка, хората се надпреварвали кой пръв ще напусне обречения град и просто било невъзможно да вдигнеш телефона и да повикаш някого, който да изкара труп на животно. А лятото било в разгара си и животните бързо щели да започнат да се разлагат. Вече се трупали черни рояци мухи. Най-добре било зверовете да бъдат погребани — неимоверен труд дори и зоологическата градина да разполагала с тежко оборудване, сега обаче те можели да разчитат на ограничена помощ и очевидно било невъзможно да изкопаят ями, достатъчно големи, за да поберат всички трупове.
Работниците китайци казали на ветеринаря: докторе, така и така, ако разрешиш да вземем труповете цели, ние ще ги изнесем. Имаме много приятели, които ще ни помогнат, и знаем как точно да изпълним задачата. Ще ги откараме извън града и ще се отървем от тях. Няма да имаш никакви неприятности. Но срещу това искаме кожата и месото. Особено месото на мечките: много се цени. От някои части на мечките и на тигрите се правят лекове, ще им вземем добра цена. И макар вече да е късно, наистина съжаляваме, че не са били уцелени в главите. Тогава кожите щяха да струват много повече. Така ли се стреля! Ако ни беше позволил още от самото начало да се заемем ние, нямаше да стане такава касапница. Ветеринарният лекар приел предложението. Нямал избор. В края на краищата това си било тяхната държава.
И по някое време се появили десетина китайци с празни колички. Издърпали труповете на животните от склада, натоварили ги на количките, завързали ги и ги покрили с рогозки. През цялото време почти не говорели. Лицата им били безизразни. След като напълнили количките, ги затеглили нанякъде. Старите колички скърцали от тежестта на зверовете. Така приключила касапницата, наречена от работниците китайци крайно недодяланата, на животните в зоологическата градина онзи горещ августовски следобед. Единственото, което останало, били няколко чисти — и празни — клетки. Все още превъзбудени, маймуните продължавали да крещят на техния си неразбираем език. Язовците сновели напред-назад в тясната клетка. Птиците пляскали отчаяно с криле и сипели перушина. А цикадите надавали стържещия си писък.
След като войниците приключили с избиването и се прибрали в щабквартирата, а последните двама работници китайци изчезнали някъде, влачейки натоварените с мъртви животни колички, зоологическата градина станала някак празна като дом без покъщнина. Ветеринарният лекар седнал на ръба на шадравана без вода, извърнал очи към небето и загледал няколкото облака с ясно очертани контури, които се носели над него. После заслушал писъка на цикадите. Птицата с пружината вече не се обаждала, но ветеринарят не го забелязвал. Всъщност той изобщо не я бил чул. Бил я чул само клетият млад войник, който щял да бъде пречукан във въгледобивния рудник в Сибир.
Ветеринарният лекар извадил от горния си джоб навлажнения от потта пакет цигари, захапал една и драснал клечка кибрит. Докато палел цигарата, забелязал, че ръката му трепери, и то толкова, че се наложило да изхаби три клечки кибрит. Буквално пред очите му почти мълниеносно били „ликвидирани“ много животни, а той, кой знае защо, не бил особено опечален или разгневен. Всъщност не усещал почти нищо. Просто бил слисан и объркан.
Седял известно време, наблюдавал как димът от цигарата се вие нагоре и се опитвал да проумее какво изпитва. Гледал ръцете си на коленете, после пак гледал облаците в небето. Светът, който виждал, си бил същият както преди. Ветеринарният лекар не забелязвал никакви признаци на промяна. Ала този свят би трябвало да е различен от света, който човекът познавал дотогава. Все пак това бил свят, където „ликвидирали“ мечките, тигрите, леопардите и лъвовете. Сутринта тези животни били живи, а сега, в четири следобед, вече ги нямало. Били избити от войници, вече ги нямало дори мъртвите им тела.