Хроника на птицата с пружина

Лейтенантът пратил един от хората си в клетката — да се увери, че и двата тигъра са умрели. Те наистина си изглеждали мъртви: били със склопени очи и озъбени и не помръдвали. Но било важно лейтенантът да е сигурен. Ветеринарният лекар отключил клетката и млад войник (току-що бил навършил двайсет години) влязъл уплашено с щика напред. Бил комична гледка, но никой не се засмял. Изритал леко с тока на ботуша единия тигър по задницата. Той не помръднал. Войникът го сритал пак на същото място, този път малко по-силно. Тигърът безспорно бил мъртъв. Другият (тигрицата) също лежал неподвижно. Никога през живота си младият войник не бил стъпвал в зоологическа градина и не бил виждал истински тигър. Отчасти заради това не можел да повярва, че току-що са успели да убият истински живи тигри. Усещал само, че са го насилили да отиде на място, с което той нямал нищо общо, и са го накарали да прави нещо, с което също няма нищо общо. Стоял сред черната кръв и гледал като омагьосан труповете на тигрите. Мъртви те изглеждали много по-големи, отколкото живи. „Защо ли?“, учудил се младежът.

Циментовият под на клетката го лъхнал с тежката смрад на урина, примесена с топлата миризма на кръв. От раните в телата на тигрите още шуртяла кръв, която образувала около краката на войника черно езеро. Изведнъж пушката в ръцете му се сторила тежка и студена. Идело му да я хвърли, да се наведе и да повърне всичко от стомаха си. Но и дума не можело да става да повръща: командирът на отряда щял да го смаже от бой. (Този войник не подозирал, разбира се, че след година и пет месеца руснак надзирател в рудник край Иркутск ще му разцепи с лопата черепа.) Избърсал с ръка потта, избила по челото му. Каската му тежала. Запискала една, сетне втора цикада, които сякаш най-после били възкръснали. После към тях се присъединила и една птица, която надавала странно отчетлив писък, сякаш навивала пружина: чагъъъъърт, чагъъъърт. Младият войник се бил изселил дванайсетгодишен с родителите си от едно планинско селце в Хокайдо, бил се прехвърлил през морето в Китай и заедно с тях обработвал земята в село в Беиан, а преди една година го били мобилизирали. Познавал всички птици в Манджурия, ала странно, никога не бил чувал птица, която да пищи така. Може би била донесена от далечни земи и пискала от клетката си в друга част на зоологическата градина. Звукът обаче се носел от горните клони на близкото дърво. Младежът се обърнал и присвил очи натам, но не видял нищо. Огромният кичест бряст хвърлял на земята долу хладна, ясно очертана сянка.