Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Добре. Довечера съм свободен. Жена ми ще пристигне чак утре. Да видим как изглежда.
Дана пристигна на другия ден, следобед, заедно с техни приятели от Бриджпорт. Този период от годината тя и Бепи очакваха с нетърпение. Той с истинско удоволствие се откъсна от атмосферата на мафията в Ню Йорк и се уедини в Палм Спрингс, за да забрави мръсотията на огромния град.
Излежаваха се под слънцето и когато Бепи беше сигурен, че жените не ги чуват, разказваше на мъжете за „Планината на илюзиите“. Те пък не искаха да повярват.
— Направо си беше един фантастичен свят — увери ги той, смеейки се.
Един от по-възрастните мъже в групата, Тони Боно, се опитваше да повика сервитьорката, която обслужваше района на басейна, за да си поръча нещо. Тя най-после се приближи бавно, полюшвайки предизвикателно тялото си, и се извини за закъснението. Пищните й форми изпълваха бикините до пръсване.
Тони изглеждаше малко притеснен. Когато сервитьорката се наведе, за да го попита какво ще обича, дъхът му секна. После лек тик накара лявото му око да трепне и докато я оглеждаше на фона на слънцето зад гърба й, на физиономията му се изписа унес.
Съпругите, насядали в отделна групичка, облечени в цели бански костюми, разтриваха плажно масло по телата си. Мажеха си лицата с разни лосиони и кремове и в същото време наблюдаваха как половинките им заглеждат сервитьорката. Повечето от мъжете се преструваха, че спят, но в действителност с едното око поглеждаха жените си, а с другото — сервитьорката. Хем гледаха, хем не гледаха.
В по-младите си години Тони си падаше малко коцкар и когато момичето му донесе напитката, той го заговори:
— Как се казваш, сладурче?
— Тери — отговори тя, седна на ръба на шезлонга му и запрелиства кочана с поръчките.
— Красавица си, Тери. Известно ли ти е?
— Казвали са ми го. Сметката ви е четири и седемдесет и пет. Моля ви, подпишете се тук.
— Тези неща истински ли са, Тери? — попита Тони, посочвайки с пръст гърдите й.
Тя се усмихна, защото според нея той беше симпатично старче, но не отговори.
— По колко взимат проститутките тази година? — прошепна той, хвърляйки крадешком едно око към наблюдаващите го жени.
— Не се бъркам в работата им, както и те в моята.
— А колко взимат сервитьорките?
— За теб, миличък, по двеста на сеанс.
Тони — човек, на когото може би му бяха останали сили само за един последен сеанс — пусна ключа си на таблата й и прошепна на ухото й, без да сваля пурата от устата си:
— Точно в три.
— Дадено, Тони. Ще се видим по-късно.
Тя стана и се отдалечи, кършейки снага.
Една от жените бе дочула, че Тони пита за цената на проститутките.
— Хей, Тони, защо искаш да знаеш колко струва една проститутка, а? На дърт развратник ли ще се правиш?
Тони поруменя от усилието да сдържи широката усмивка, която усети, че грейва на лицето му.
— Само проверявам какво е положението на пазара тази година. Не се безпокой, прекалено съм стар за такива неща — отвърна той в опит да се оправдае.
— Да бе, Тони, как не. На кой пазар проверяваш цените? Дошъл си тук да почиваш. Стига си ни баламосвал. Нали точно така ни каза в Париж, забрави ли?
Тони се наклони към приятеля си Джо и отново, без да вади пурата от устата си, му прошепна:
— Страхотна кукличка е това маце, а, Джо? Тялото й може да накара и часовник да спре.
— Ти внимавай да не накара твоята машинка да спре, Тони — отвърна Джо също шепнешком и с безизразно лице, стараейки се жена му да не забележи, че участва в конспирацията.
— Полудях, като я погледнах между краката, Джо. Забелязах да се подават косъмчета и това ме довърши. Само като видя, че на някое маце му се подават лекичко косъмчетата изпод гащичките, и откачам. Не издържам на такива гледки. Напомнят ми за детството. Взех решение: в три следобед е моя.
— Внимавай, Тони, внимавай. Малка като нея може да ти повреди часовника… Знаеш какво имам предвид, Тони — предупреди го Джо.
По-късно следобед Тони изчезна. Към четири и половина ленивото припичане и плацикане в бистросинята вода на басейна бяха прекъснати от пристигането на линейка и полицейска кола пред едно от бунгалата край басейна. Джо изтича дотам и видя, че това е бунгалото на Тони. Влезе вътре и излезе разплакан.
Отвън сервитьорката разговаряше с полицаите. Плачеше и обясняваше, че Тони е починал, докато правела любов с него. Братът на Тони се разкрещя.