Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Наблизо, с лице към Кайтай, стоеше друг каним, а отзад нервно се въртеше Фейд. Очевидно двамата се бяха втурнали към Тави, след като царицата го беше изхвърлила от стаята, но канимът им беше блокирал пътя. Докато младежът ги наблюдаваше, канимът вдигна меча над главата си с намерението да разсече Кайтай на две. Маратската девойка кръстоса остриетата на своите мечове и пое удара му с тях, като го отблъсна настрани. После с грациозността на танцьор скочи напред и го промуши в корема, от който плисна фонтан кръв. Канимът не падна, но Тави забеляза още няколко подобни рани по тялото му – болезнени, ала не и изтощаващи.
Фейд видя Тави и нададе ликуващ вик. Робът вдигна второто копие и го метна към младежа. Тави отстъпи встрани и го улови във въздуха, стисна го здраво и се завъртя, за да го забие в гърба на вордската царица.
Стоманения връх на копието проникна съвсем плитко в зеленикавочерната кожа, противно на намеренията на Тави. Ударът му ѝ нанесе съвсем лека рана, но силата му я накара за миг да изгуби равновесие.
Точно онова, от което сър Майлс се нуждаеше.
Капитанът оголи екзалтирано зъби и моментално промени посоката си на движение. Мечът му нанесе два бързи удара и след всеки един от тях навсякъде политаха капки странна, тъмна кръв. Вордската царица изпищя. Звукът бе металически, пронизителен и оглушаващ, изпълнен с болка. Майлс продължаваше да нанася удари, обвивайки царицата с паяжина, изтъкана от хладна стомана. Той успя да рани тварта още два пъти и я изтика в ъгъла.
Изведнъж царицата издаде странно, зловещо съскане, завъртя рязко главата си към Майлс и очите изпод качулката на наметалото заблестяха в яростно червено. Очите на Майлс се разшириха, той залитна и започна да върти главата си наляво и надясно и да размахва меча си в опит да парира несъществуваща атака. Единият от канимите се хвърли към гърба му, но капитанът като че ли не го забеляза.
– Сър Майлс! – извика Тави.
Капитанът се обърна тъкмо навреме, за да отбие меча на канима, но преди да успее да се завърти към царицата, тя се съвзе и го нападна. Черните нокти нанесоха удар едновременно с капитанския меч.
Със зловещо съскане царицата отскочи от Майлс и се прилепи на стената над вратата. Главата ѝ се обърна към Тави, който видя две червени очи, пламтящи под качулката. Внезапно двамата каними, които се намираха наблизо, се обърнаха към него с вдигнати мечове. Царицата отново изпищя. Останалите каними нахлуха през вратата и се устремиха към импровизираната бариера в дъното на стаята.
– Към стълбите! – извика маестро Килиан. – Носете ранените надолу по стълбите!
Тави се гмурна под закривеното острие и пресрещна с копието си удара на другия каним. Миг по-късно вече стоеше рамо до рамо с Майлс. В стаята нахълтаха още каними и започнаха да настъпват към Тави и капитана. В стаята вече имаше поне половин дузина от огромните воини. Вордската царица скочи от тавана зад стената от каними и се скри от погледите на хората.
– Капитане? – попита Тави. – Добре ли сте?
– Мога да се бия.
Майлс погледна предизвикателно приближаващия се каним. Едната половина от лицето му представляваше маска от кръв и разкъсана плът, а от окото му беше останала само окървавена очна ябълка. Но по лицето му нямаше и следа от болка – призоваването на метал му позволяваше да не се разсейва от умората и болката.
Един от канимите замахна с меча си и Майлс блокира небрежно удара, а Тави нанесе удар с копието си и то попадна в ръката на канима, с която държеше меча. Царицата отново изпищя някъде от другия край на стаята. Канимите изръмжаха и започнаха да вършеят с мечовете си. Тясното пространство – поне за такива огромни същества като канимите – не им даваше голяма възможност за действие, затова Тави успяваше да танцува и да криволичи около тях, като отбиваше всеки удар и се хвърляше напред, нанасяйки дълбоки рани на врага. Сърцето му биеше ужасено, но той не напускаше мястото си до сляпата страна на Майлс.
– Кайтай, Фейд – изкрещя той. – Помогнете на Килиан! Свалете ги долу!
Майлс нанесе удар на още един от противниците си, но втори каним успя да опре острието си до гърдите на капитана. Майлс се извърна и пое удара с ръба на нагръдника си, но залитна от силата му. Тави изкрещя и нападна канима с поредица от бързи удари с копието, с надеждата, че така ще даде възможност на Майлс да се окопити. Само че канимът не мислеше да отстъпва. Острието на меча му профуча толкова близко до главата на младежа, че отряза кичур от косата му. Последва нов замах и на Тави му се наложи да го отбие с дръжката на копието си. То издържа, но окървавеното острие на канимския меч се заби почти докрай в якия дъб. Канимът го издърпа, готов за нов удар, и дръжката на копието се отчупи.