Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Доколкото знам, на вас ви е известно за скорошното нападение над холтър Исана и нейната свита – каза лейди Плацида. – Стори ми се интересно, че тя и сродникът ѝ са били нападнати в една и съща вечер. Очевидно някой се опитва да злепостави Гай пред Съвета на лордовете и Сената, като ги убие тук, точно под носа му.
– Очевидно – отвърна лейди Акватайн с невъзмутимо изражение на лицето.
– Знам колко лоялни сте вие и съпругът ви към Първия лорд и колко сте загрижени за благополучието на държавата – продължи лейди Плацида и в гласа ѝ не се долавяше и намек за сарказъм или насмешка. – Затова си помислих, че такива непоколебими защитници на държавата може да се разтревожат, че някой се опитва да вдигне ръка срещу Гай.
В продължение на няколко секунди в стаята цареше пълна тишина, след което лейди Плацида се изправи и се поклони изящно и учтиво.
– Ерен, предполагам, че достатъчно дълго досаждахме на нашите домакини. Благодаря ви, че ни приехте.
– Разбира се, Ваша светлост – отвърна младежът и също стана.
– Да вървим. Ще накарам кочияша ми да те откара до Академията.
Семейство Акватайн се изправиха и се сбогуваха учтиво, след което лейди Плацида и младежът напуснаха стаята.
– По-рано днес – каза Фиделиас – един от моите източници откри, че канимите са започнали да изчезват загадъчно от Черния коридор. Петнайсет минути преди пристигането на лейди Плацида научих за необичайна активност в подземията. Един от източниците ми видял двама канимски воини да се бият в улицата зад „Черния елен“ в Крайречие, като единият от тях бил убит. Канимът, който спечелил битката, със сигурност е бил посланик Варг. Според източника ми мъртвият каним се е бил абсолютно безмълвно, без да показва някакви емоции – дори при собствената си смърт. Като че ли бойният му дух е бил взет.
– Взет. – Лейди Акватайн си пое дълбоко дъх. – Онези ворди, за които говореше холтър Исана?
Фиделиас кимна мрачно.
– Възможно е. Преди пет минути до мен достигна слух, че се води битка в най-горните проходи на подземията, близо до Цитаделата, и че в двореца е била вдигната тревога.
Акватайн изсъска:
– Този глупак Калар. Нападнал е Първия лорд сега?
– Твърде дръзко – отвърна лейди Акватайн. – Той никога не би предприел толкова открити действия. Според мен това е свързано с канимите.
– Защо тогава водачът им ще избива собствените си хора в тъмните улички? – попита Акватайн.
Тя поклати глава.
– Възможно е лоялността им да е била взета. – Тя се намръщи при тази мисъл. – Но ако тревогата и объркването са достатъчно големи, Калар може да се възползва и да нанесе своя удар. Този мъж е истински слайв.
Лорд Акватайн кимна и доразви мислите на съпругата си:
– Той никога не би пропуснал възможността да нападне отслабения си враг. Ще трябва да се погрижим Калар да не се възползва от ситуацията. – Той се намръщи. – Запазвайки властта на Гай. Врани, това изобщо не ми харесва.
– Политиката води до странни съюзи – промърмори лейди Акватайн. – Ако Гай бъде убит сега, преди да сме се разправили с Калар, знаеш какво ще се случи. Всъщност няма да съм изненадана, ако канимите се опитат да убият Гай, за да предизвикат война между Калар и Акватайн...
– За да отслабят страната като цяло – кимна Акватайн. – Мисля, че е време да отървем Калар от кръволоците му. Седми пристан ли каза момчето, Фиделиас?
– Да, милорд – отвърна шпионинът. – Изпратих наблюдатели, които съобщиха за засилена активност. По моя преценка Калар е дал сигнал на агентите си и те се събират там, за да се подготвят за действие.
Акватайн се спогледа със съпругата си и ѝ се усмихна мрачно.
– Тунелите или реката?
Тя сбръчи нос.
– Знаеш, че мразя миризмата на умряла риба.
– Значи, аз ще се заема със складовете – каза Акватайн.
– Ако можеш, залови един от тях жив, Атис – каза лейди Акватайн.
Лорд Акватайн я изгледа мрачно.
– Скъпи, ако не ти кажа – рече спокойно тя – и ти не се сетиш да го направиш, после ще има да ми се оплакваш, че не съм ти напомнила. Просто се грижа за твоите интереси.
– Достатъчно – отсече той. После се наведе, целуна лейди Акватайн по бузата и каза: – Внимавай в тунелите. Не поемай никакви рискове.
– Ще бъда послушна – обеща тя и се изправи. – Фиделиас се ориентира много добре из тях.
Акватайн погледна към Фиделиас, повдигна едната си вежда и каза:
– Да, не се и съмнявам. – После я целуна по устата и изръмжа: – Очаквам да продължим разговора ни по-късно.
Тя отвърна на целувката му и му се усмихна с престорена скромност.