Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Третият отряд се представи по-добре от предишните два, но на четвъртия не му провървя и за няколко секунди изгуби цялата си първа редица. Това принуди петия отряд да влезе в битка по-рано от планираното, а Амара и рицарите ѝ дори не бяха успели да си поемат дъх. Дорога веднага прецени ситуацията и изпрати Уокър напред заедно с рицарите Тера. Могъщият боен вик на гарганта разтърси пещерата и от тавана ѝ се посипа прах.
Само с негова помощ успяха да отблъснат врага от входа на пещерата и легионерите можаха да се сменят. Амара забеляза, че рицарите ѝ вече не се движат с предишната бързина и сила. Те започваха да се изморяват, движенията им бяха възпрепятствани от останките на нападалите врагове и легионери, които им пречеха да се придвижват и бият в екип. И всеки път когато отблъсваха врага от входа на пещерата, рицарите виждаха с колко много жива сила разполага вордската царица. Въпреки всичките им усилия, броят на взетите оставаше много по-голям, а самата царица не се виждаше никъде.
Те се приближиха до изхода и Амара им нареди да спрат. След това започнаха постепенното си изтегляне към предишната позиция.
Внезапно на тавана се стрелна сиво наметало, сякаш по камъка пълзеше невероятно огромен и бърз паяк.
Царицата на вордите.
Амара веднага я забеляза, но преди да си поеме дъх и да извика предупредително, тварта скочи от тавана върху рицаря, заемащ най-лявата позиция в редицата. Това бе един едър и добродушен млад воин с червеникави коси, които бяха изсветлели от слънцето. Той тъкмо нанасяше удар на някакъв взет легионер и дори не забеляза приближаването ѝ. Тя го нападна с всичките си крайници. Разнесе се плющене, напомнящо поредица от удари с камшик, и царицата се метна към стената, намираща се от другата страна на гарганта. Отскочи веднага от нея като навита пружина и по същия начин нападна най-десния рицар, докато от червенокосия плисна кръв.
Вторият рицар бе по-възрастен мъж, ветеран и опитът му помогна да отскочи встрани и да нанесе силен удар с тежкия си боздуган.
Но царицата хвана боздугана с едната си ръка и го спря. Кожата ѝ имаше зеленикавочерен оттенък, изглеждаше твърда и блестяща. Тя рязко се извъртя и с един бърз мощен тласък запрати рицаря в тълпата взети. Преди рицарят да успее да възстанови равновесието си, всички се нахвърлиха върху него като вълци на ранен елен, а царицата отскочи отново към лявата стена, избягвайки в последния момент силния удар от задния ляв крак на гарганта.
Взетите отново се втурнаха към пещерата, този път обзети от някакво ужасяващо въодушевление.
Тварта се движеше твърде бързо и изпадналата в паника Амара призова Сирус, за да поеме от скоростта на фурията.
Времето не се забави – във всеки случай не съвсем. Но изведнъж тя усети всеки детайл от обкръжението си. Виждаше проблясъците светлина и петната от кръв по ноктите на вордската царица. Можеше да види и да помирише пулсиращия фонтан от кръв, който бликаше от гърлото на първия рицар, прерязано до кожа. Виждаше отделните капчици кръв, които падаха по пода, и капките вода по сивото наметало на вордската царица.
Главата на Амара се обърна към съществото и тя изкрещя:
– Бърнард!
Царицата се оттласна от стената и полетя към Амара – грациозен и стремителен кошмар, изпълнен с ярост и сила.
Амара се плъзна встрани, точно когато краката, покрити със зеленикавочерен хитин, се протегнаха напред, за да нанесат удар с ноктите си. Мечът на Амара описа дъга и удари по най-близкия крак, врязвайки се в хитина. Царицата изгуби равновесие и падна на земята. Въпреки това тя успя да нанесе удар с единия от ноктите си. Като по чудо пропусна очите на Амара, но Курсорът усети как бузата ѝ пламва.
Царицата се приземи на четирите си крака, веднага възстанови равновесието си и дори Сирус не успя да помогне на Амара да се защити от атаката от противоположната страна. Тя се обърна отчаяно с вдигнат меч, но вордската царица вече се бе устремила към нея, разперила страшните си нокти.
В този миг последният от рицарите Тера, сър Фредерик, стовари пиката си върху гърба на тварта. Страшният удар я прилепи към земята. Царицата се извъртя като змия и заби нокти в по-близкия до нея крак на сър Фредерик. Младият рицар изпищя от болка и падна на колене. Царицата се опита да се приближи по-близо и протегна нокти, за да разкъса артериите в бедрото му, но Фредерик бе успял да спечели достатъчно време за Амара. Тя се обърна и заби меча си в гърба на царицата.