Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Ударът, усилен от бързината на фурията, беше страшен и с лекота би разсякъл човек в броня на две. Но вордската царица бе нещо различно. Мечът на Амара не успя да се забие в кожата ѝ дори до средата. Съществото смени посоката си с ужасяваща бързина. С единия си крак загреба пръст от пода на пещерата и я хвърли в очите на Фредерик, а с другите три отскочи към Амара.
– Залегни – изрева Бърнард и Амара падна на пода като камък.
Стрелата прелетя толкова близо до нея, че тя усети лекия полъх на вятъра, и широкият ѝ връх се заби в гърлото на царицата.
Тя нададе оглушителен писък и падна по гръб. Амара я удари отново, но не можа да я нарани повече, отколкото първия път; а после царицата, както си беше със стърчаща от двете страни на шията ѝ стрела, се стрелна между редиците на взетите и изчезна от пещерата. Докато бягаше, тя продължаваше да надава пронизителни писъци, а взетите се хвърлиха напред с неочаквана свирепост.
Амара чу как Бърнард издаде заповед за настъпление и легионерите нададоха бойни викове. От крака на Фредерик течеше кръв и той не можеше да се изправи. Но младият рицар нанесе лежешком удар с пиката си и разби коляното на най-близкия взет, който рухна на пода. Друг враг се хвърли към Амара и я удари през бедрата, събаряйки я на пода, и тя видя как още трима се устремяват към нея. Други се нахвърлиха върху сър Фредерик.
Легионерите все още се намираха на десетина крачки от тях. Тя се опита да нанесе удар с меча си, но взетите бяха твърде силни. Само за миг ръката ѝ се оказа притисната към пода на пещерата и нещо я удари по главата. Връхлетя я силна болка, от която ѝ се догади. Амара беше в състояние само да крещи и да се бори безуспешно, докато взетият Арик, някогашен холтър на Арикхолт, оголваше зъби и се приготвяше да ги забие в гърлото ѝ.
И тогава нещо го отхвърли встрани и той се удари с трясък в стената. Разнесе се оглушителен рев и кракът на гарганта стъпка тялото на друг взет. Амара видя тежката бойна тояга, която счупи гръбнака на последния взет, който я беше нападнал. Дорога го изрита с крак встрани и го довърши с удар в главата.
Могъщият марат се обърна и успя да удари другия взет, който се канеше да пререже гърлото на сър Фредерик, а Уокър с невероятна бързина и ловкост обърна огромното си тяло към входа на пещерата. Гаргантът нададе бойния си вик и се нахвърли върху прииждащите взети с ярост и страст, трошейки и разкъсвайки телата им. Но те продължаваха да напредват със сляпа решителност, размахвайки мечове, тояги и камъни, или просто късаха парчета плът от гарганта с голи ръце.
Легионерите се втурнаха в помощ на гарганта, но телата и разплисканата кръв им пречеха да поддържат бойния си ред и взетите, които бяха успели да се промъкнат покрай гарганта, им се нахвърлиха с безумна ярост.
Нечия силна ръка се вкопчи в ризницата на Амара и Джиралди я дръпна от пода. С другата ръка сграбчи ризницата на Фредерик и задърпа и двамата към дъното на пещерата, въпреки ранения си крак.
– Пробиха! – изкрещя някой зад гърба ѝ.
Амара надигна глава и видя как един от легионерите пада, а половин дузина взети се втурват в пещерата, докато отвън останалите атакуваха входа с предишната решителност.
– Стреляйте както можете! – извика Бърнард и внезапно въздухът в пещерата забръмча от смъртоносните призователски стрели.
Проникналите в пещерата взети бяха унищожени веднага. След това стрелците започнаха да стрелят иззад гърбовете на легионерите, като пускаха стрели дори в процепите между легионерските щитове и главите на бойците.
Рицарите похабиха много стрели, но само това позволи на останалите легионери да се притекат на помощ на събратята си и окончателно да отблъснат врага назад.
Отвън отново се чу пронизителният писък на вордската царица. Звукът бе толкова силен, че заглуши шума от битката, и ушите на Амара я заболяха. Внезапно взетите, които се биеха, се обърнаха и побягнаха навън. Легионерите с викове се втурнаха след тях, опитвайки се да им нанесат максимални щети.
– Спрете! – изрева Бърнард. – Останете в пещерата! Назад, Дорога, назад!
Дорога бързо скочи пред развилнелия се гаргант и го блъсна в гърдите, за да го спре. Уокър изрева гневно, но се спря, след което се подчини на Дорога и се върна в пещерата.
Вътре изведнъж стана ужасно тихо. Чуваха се само стоновете на ранените и тежкото дишане на изморените войници. Амара огледа пещерата. Бяха изгубили поне още една дузина бойци, а голяма част от останалите бяха ранени.