Фурията на Академа

– И Макс ли? – попита Тави.

– Не – отвърна Килиан. Гласът му прозвуча мрачно. – Той ще остане тук.

Тави впери поглед в слепия маестро.

– Какво?

– Ако тези неща решат, че са убили Гай, може да се откажат да слязат надолу – каза Килиан.

– Вие ще... сър, но Макс е в безсъзнание. Той не може да се бие с тях.

– Той знаеше какво го чака, когато прие този облик – каза тихо Килиан.

– Поне ми позволете да го сваля в подножието на стълбището – каза Тави. – Ако този номер мине, няма значение къде ще се намира той.

Килиан се поколеба, но после кимна рязко.

– Вземи маратското момиче и роба да ти помогнат и се върни колкото се може по-бързо. Робът ти може ли да се бие?

Тави преглътна.

– Не мисля, че му харесва, сър. Но ако имате нужда от него, кажете му. – Той погледна през рамо към Фейд и срещна погледа му. – Той е лоялен, сър.

– Много добре. Майлс – каза Килиан, – какво се случи, докато се сражаваше с тварта? Мислех, че ти е в ръцете.

– И аз така си мислех – отвърна Майлс. – Сигурно ми е приложила някакво призоваване. За миг ми се стори, че видях още две такива до нея и после изгубих концентрация.

– Какви са нараняванията ти? – попита Килиан.

– Извади едното ми око – отвърна Майлс със спокоен глас. – Това ще ограничи агресивността на атаките ми.

– Успя ли да я убиеш?

Майлс поклати глава и каза:

– Съмнявам се. Улучих гърлото ѝ, но то не прокърви толкова силно, колкото можеше да се очаква. Честно казано, царицата май пострада по-малко от мен.

Металната врата потрепери под тежките удари.

– Тави – каза Килиан с напрегнат глас, – слизай долу. Майлс, не се опитвай да ги убиеш. Бий се отбранително и отстъпвай, когато се налага. Спечели ни време, докато пристигне гвардията.

– Ясно – отвърна Майлс с мрачен тон. – Тави, подай ми този меч, моля те.

Тави подаде меча, който държеше, на капитана и Майлс зае бойна поза с по едно оръжие във всяка ръка. Той провери баланса им, кимна рязко и се обърна с лице към вратата.

– Отивай, Тави – каза тихо Килиан. – Нямаме много време.