Фурията на Академа

– Плацида? – промърмори лорд Акватайн. – Никога не съм очак­вал от Плацида или жена му да се замесят в политиката. Тя защо е тук?

– Може би направо ще разговаряме с нея? – попита лейди Акватайн.

Лорд Акватайн навлече през глава широката си бяла риза. Лейди Акватайн вдигна ръце и прибра няколко непокорни кичура от косата си, след което и двамата излязоха от спалнята. Фиделиас задържа вратата, след което ги последва до библиотеката.

В сравнение с останалите стаи в къщата, библиотеката не беше особено голяма, но домакините прекарваха доста време тук. Мебелите бяха отлична изработка, разбира се, а в стаята беше топло и удобно. В камината гореше огън и когато семейство Акватайн влязоха вътре, двама души се изправиха да ги посрещнат.

Единият беше висока жена с яркочервена коса и скъпа рокля в изумруденозелен цвят.

– Инвидия, Атис – каза тя, когато домакините влязоха. Погледна ги, повдигна вежди и добави: – О, моля да ме извините за неподходящо подбрания момент.

Двете с лейди Акватайн се прегърнаха учтиво и тя протегна ръка на лорд Акватайн, който я целуна с лека усмивка.

– Лишихте ни от удоволствието на очакването – отвърна той и предложи с жест на дамата да седне. Едва след като се настани и съпругата му, седна и той. – Какво ви води тук?

Фиделиас остана прав до стената.

– Той – отвърна лейди Плацида и посочи младежа, който продължаваше да стои смутено и да нервничи. Беше облечен в обикновени, но добре ушити дрехи, а на шията му висеше академско шнурче със само три малки мъниста, които показваха призователските му способности. – Това е Ерен Патронус Вилий, ученик в Академията, който дойде при мен с необичайно съобщение. – Тя се усмихна на Ерен и каза: – Разкажи им каквото разказа и на мен, младежо.

– Да, Ваша светлост – отвърна Ерен. Той нервно облиза устните си и каза: – Тави Патронус Гай от Калдерон ми заръча да предам на лейди Плацида, че той ѝ изпраща почтителни поздрави и искрени извинения за това, че си е позволил да я заговори на градинския прием на лорд Калар. Заръча ми също да ѝ предам, че преди един час той и спътницата му са били отведени насила в един склад на Седмия пристан в Крайречие и са били задържани там от агенти, които наричали себе си кръволоци и за които смята, че са служители на лорд Калар или на някой от неговото домакинство.

Лицето на лорд Акватайн помръкна.

– Тави Патронус Гай. Момчето от Втората калдеронска?

– Да, скъпи – каза лейди Акватайн и го потупа по ръката. Пос­ле леко наклони глава. – И как е могъл да изпрати съобщение, след като е държан в плен?

– Успя да избяга, Ваша светлост – отвърна Ерен.

Акватайн погледна жена си.

– Избягал е от кръволоците?

– Казах ти, че е много изобретателен – промърмори лейди Акватайн. Тя погледна към лейди Плацида и попита: – Ария, това е очарователно, но не спирам да се чудя защо идвате с тези новини при нас.