Фурията на Академа

– Джиралди – каза той. – Намери всички, които са годни за битка, и сформирай нови групи за бой на смени. И нахрани хората.

Центурионът кимна и отново отиде в задната част на пещерата. Скоро легионерите очистиха входа от труповете и се присъединиха към другарите си отзад, а край входа останаха само Бърнард, Дорога и Амара.

Уокър отново беше полегнал на земята и дишаше тежко. На много места гъстата му козина беше подгизнала от кръв. В дишането му се долавяха хрипове. Кръвта се стичаше под гърдите му и разкалваше пръстта. Дорога приседна пред гарганта, държейки в ръката си каменно гърне с нещо, което миришеше на лекарство, оглеждаше раните на Уокър и ги мажеше с нещо мазно от гърнето.

– Как е той? – попита Амара.

– Уморен – отвърна Дорога. – Гладен. Боли го.

– Сериозни ли са раните?

Дорога сви устни и кимна.

– Бил е и по-зле. Веднъж.

Уокър изстена, звукът, който издаде, беше нисък и печален. Широкото лице на Дорога се изкриви от болка и Амара забеляза, че маратът дори не се опитва да превърже собствените си рани.

– Благодаря ти – каза тихо тя. – За това, че си тук. Не беше длъжен да идваш с нас. Ако не беше ти, сега щяхме да сме мъртви.

Дорога ѝ се усмихна и леко наведе глава. След това се върна към задачите си.

Амара отиде до входа на пещерата и погледна навън. Миг по-късно към нея се присъедини и Бърнард. Двамата наблюдаваха взетите, които обикаляха целеустремено около група дървета на един от съседните хълмове.

– Какво ли правят? – попита Бърнард.

Амара с усилие призова Сирус и известно време наблюдава взетите.

– Секат дърветата – докладва тихо тя. – Правят нещо от дърво. Трудно е да видя през дъжда. Не съм сигурна какво целят.

– Правят дълги копия – каза тихо Бърнард.

– И защо са им?

– Гаргантът представлява голяма заплаха за тях – отвърна той. – Правят копия, за да го убият, без да дадат толкова много жертви.

Амара отпусна ръце и погледна към Дорога и Уокър.

– Но... това няма да са нормални копия. Едва ли ще свършат работа.

Бърнард поклати глава.

– Трябва им само да заострят върховете им. Взетите са достатъчно силни, за да постигнат успех, ако Уокър не тръгне към тях. А ако тръгне, просто ще ги заложат и ще го оставят сам да се наниже.

Известно време двамата просто стояха и гледаха дъжда. След това Бърнард каза тихо:

– Никой няма да дойде на помощ.

– Сигурно – отвърна тихо Амара.

– Защо? – рече Бърнард с раздразнение в гласа и сви юмруците си. – Първият лорд сигурно разбира колко опасно може да се окаже това.

– По много причини – отвърна Амара. – Може да са се появили сериозни неприятности на други места. Логистични проблеми може да забавят отпътуването на легионите. – Тя се намръщи. – Винаги може да се появят проблеми в комуникациите.

– Да. Не дойде никаква помощ – каза Бърнард. – Което означава, че Гай не е получил съобщението ми. Което пък от своя страна означава, че сестра ми е мъртва. Нищо друго не би могло да я спре.