Фурията на курсора

Смъртоносни тежки дротици полетяха в отговор, поразявайки стоящите между зъбците легионери. Един от стрелците загуби прекалено много време за прицелване и копието го удари, върхът мина през него и щръкна от гърба му, а силата на удара го събори от стената и той падна върху камъните на двора.

Друг легионер не беше хванал щита си добре и когато копието го удари, горният ръб на щита го перна в лицето и изкриви ръката му с оглушителен пукот.

— Там — каза Тави и посочи плътна група каними, която се приближаваше в две редици. — Първият им таран. Пригответе смолата.

— Пригответе смолата! — изрева Маркус.

Таранът приближи до портите и ги удари. После мъжете над портите изляха смолата върху нападателите, но явно нещо не беше наред, защото отдолу не се чуха писъци на болка.

Тави рискува за секунда и подаде глава извън зъбците, за да погледне надолу. Дълъг дървесен ствол, не по-дебел от крака на Тави, лежеше тлеещ в локва смола, но беше твърде лек, за да бъде истински таран. Канимите сигурно го бяха хвърлили след първия удар по портите, който направиха само за да привлекат внимание.

Това е било примамка, осъзна Тави.

Втора група се втурна напред и се насочи към портите, прикрити под нещо като подвижен навес, направен от припокриващи се щитове.

Тави стисна зъби. Дори да имаха повече подготвена смола, тя щеше да е безполезна срещу защитения с навес таран.

Великолепно.

Таранът се вряза във вратата достатъчно силно, за да накара стената под краката на Тави да потрепери. И още веднъж — само за половината от времето, което би било необходимо на група алеранци да ударят отново. Бум, бум, бум, а след това, със следващия удар, се раздаде единичен, рязък пукот, когато една от трупите на портата поддаде.

— Това е всичко! — каза Тави. — Дворът!

Легионерите в двора се обърнаха кръгом и бързо започнаха да се оттеглят от портата в посока към моста, вървейки покрай рядко разположени магически лампи. Щом започна отстъплението, много куки с прикрепени към тях стоманени вериги прелетяха над стената и докато портите поддаваха, още повече бронирани воини се покатериха по стените под прикритието на свистящи във въздуха дротици.

— Пробиха! — рязко каза Маркус.

Отвън канимските рогове започнаха да тръбят атака и множеството воини в черна броня се раздели, за да позволи на рейдърите да стигнат безпрепятствено до портите.

Хиляди ожесточени рейдъри се понесоха като огромна вълна от мускули и зъби.

— Отстъпваме! Тигана! — закрещя Тави. — Отстъпваме! Тигана!

Портите всеки миг щяха да се разпаднат и канимите изреваха. Тави и легионерите по стената се втурнаха надолу в безумно темпо. Един млад легионер се спъна, претърколи се няколко стъпала и се просна в цял ръст на двора. Чу се рязък, съскащ звук и той изпищя от внезапната болка. Двама негови другари го сграбчиха и го завлякоха нататък.

— Напред! — извика Тави, побутвайки легионерите, които минаваха по стълбите покрай него, докато той се взираше в царящата наоколо тъмнина и неразбория, за да се увери, че никой не е останал. — Хайде, по-бързо, напред!