![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Пентра — промърмори Джийн, като четеше от пиесата в ръцете си. — Западнала благородничка от Терим Пел. Веселата приятелка на Амадин.
— Четох скапания списък на действащите лица, Джийн — Локи и Джийн седяха в един ъгъл на общата стая на госпожа Глориано, най-отдалечения от бара, на който Бертран, Джасмер, Алондо, Шантал и Силванус превръщаха в питиета важна част от бъдещата печалба на трупата. Току-що бяха приключили с вечерята. — Чакай, да не би да се опитваш да ме пренебрегнеш?
— Да. — Джийн затвори с въздишка своя екземпляр от пиесата. — Ребрата ме болят, изхвърлиха ме от пиесата, сега съм пишман счетоводител, а ти правиш нещата още по-досадни с цупенето си.
— Но аз…
— Не се шегувам — ако толкова ти се иска да я целунеш на сцената, кажи го на Джасмер.
— Той не желае да говори по въпроса. — Локи отпи от топлия тъмен ел, но почти не усети вкуса му. — Заяви, че е творческо решение и не подлежи на обсъждане.
— Тогава говори с Алондо.
— Той играе за хляба си. Защо ще се отказва от най-хубавата роля?
— Знам ли? Защото ще го подлъжеш? Или ще го убедиш? Според слуховете взел си някой и друг урок как да мамиш убедително.
— Да, но той е… Той е напълно почтен. Не е като да будалкам Джасмер. Не ми се вижда редно.
— Тогава ме чуй, приятелю. Не съм оракул и няма да се превърна на оракул, колкото и дълго да седим тук и сълзите ти да капят в бирата. Нали си спомняш как си мислех, че по-големи досадници от братята Санца не може да има? Е, грешах. Докато вие със Сабета не се разберете, близнаците са най-малкото възможно зло.
— Тя е непредвидима на ента степен.
— Нали преди говорихте?
— Да, всичко вървеше добре. Сега стана много особено.
— Дали не си мислил за екстремни, отчаяни мерки, като например отново да разговаряш с нея?
— Ами да, но…
— Дотук си стигнал с това „да, но…“ — каза Джийн. — Ще викаш „да, но…“, докато не дойде време да си ходим, но не се съмнявам, че така ще я прогониш от живота си. Престани да обикаляш от разстояние. В името на Прева, иди да говориш с нея.
— Къде е тя?
— Промъква се на покрива, докато ние, останалите, се правим на идиоти тук, долу.
— Тя няма… Не знам, не че това е…
— Пипни между краката си — изръмжа Джийн — и виж дали имаш топки. В противен случай няма да ми говориш по въпроса до края на лятото.
— Съжалявам — каза Локи. — Просто мразя мисълта, че може да сговня нещата още повече. Знаеш, че имам дарба в тази насока.
— Хм. Вярно. Опитай се да бъдеш прям и да казваш истината. Не мога да ти дам друг, по-специален съвет. По дяволите, та самият аз никога не съм се уреждал да бръкна под нечия рокля, нали? Знам само, че ако двамата със Сабета не постигнете разбирателство, за всички ще бъде лошо. Но най-вече за тебе.
— Прав си — каза Локи и пое дълбоко въздух, за да се съвземе. — Прав си!
— Както обикновено — въздъхна Джийн. — Ще идеш ли?
— Непременно.
— Само че не с тая бира. Дай я насам.
Локи разсеяно му подаде питието и Джийн пресуши чашата на един дъх.
— Добре. Върви! Преди да се появи някаква вероятност да размислиш. Чакай, не се минава оттук за горе. Къде отиваш?
— Отивам до бара — отвърна Локи. — Хрумна ми блестяща идея.
Над Еспара се спусна вечерно мъртвило с гъст въздух, а градските светлини се събудиха за живот под небе с цвета на узряло грозде. Под кривите стрехи на госпожа Глориано имаше балконче с изглед на запад, на което двама души можеха да седнат редом, ако са в добри отношения. Локи внимателно отвори капака към балкончето, надникна и видя Сабета, която гледаше право в него с вдигнати вежди и държеше своя екземпляр от „Републиката на крадците“.
— Здрасти! — поздрави я Локи с много по-малка увереност, отколкото си беше представял, докато се качваше по тясното стълбище от втория етаж. — Може ли за малко да остана и аз на твоя балкон?
— Преглеждам си ролята.
— Очакваш да повярвам, че все още не си запаметила всичко?
Сабета сякаш не можеше да реши дали от това ѝ става приятно, или то я притеснява. След миг остави книгата и го покани да се присъедини към нея. Той седна и също кръстоса крака; бяха обърнати един срещу друг.