Политичестки ред и политически упадък [bg]

Но все още не е общество, съблюдаващо принципа за върховенството на правото. Макар лидерите по високите етажи на Китайската комунистическа партия да са приели правила за своите взаимоотношения, те не допускат върховенството на самото право над партията. Еволюцията на конституциите след основаването на Китайската народна република е илюстрация на неспособността на Комунистическата партия да създаде истинска правова държава.

Почти всички комунистически страни следват примера на бившия Съветски съюз, като приемат формални конституции, които са безполезни по отношение на реалния контрол на политическата власт. Приетата през 1954 г. първа Конституция на Китайската народна република съхранява социалистическите принципи на Общата програма на Китайската комунистическа партия от 1949 г. и в нея са добавени много параграфи на Съветската конституция. Постепенното провеждане на набелязаната в нея „социална трансформация“ впоследствие е отхвърлено в полза на по – лява конституция, изготвена по време на Културната революция през 1975 г., която открито призовава за диктатура на партията над държавата.

След смъртта на Мао през 1976 г. и свалянето на т.нар. Банда на четиримата[68] нови конституции или съществени конституционни поправки са обнародвани през 1978, 1982, 1988, 1993, 1999 и 2004 г. Тези поправки отразяват завоя надясно и насочването към пазарна икономика в политическата сфера. Например чл. 18 от Конституцията от 1982 г. осигурява база за чуждестранни инвестиции и тяхната защита, а поправката от 1988 г. предвижда правото за ползване на земя за търговски цели. Поправката от 1992 г. замества „планова икономика“ със „социалистическа пазарна икономика“ и „управлявани от държавата предприятия“ с „притежавани от държавата предприятия“. По – новите версии възстановяват някои правомощия от партията на държавата, отразявайки по – голямата роля на последната в управлението на икономиката.

Тези конституционни разпоредби обаче са по – скоро декларации по повод нови политически инициативи въз основа на партийни решения, отколкото сериозни правни инструменти, които ще контролират поведението на партията. Съвременната Китайска конституция се основава на два несъвместими принципа. От една страна, през 1978 г. Дън Сяопин твърди, че „демокрацията трябва да бъде институционализирана и узаконена, което е гаранция, че институциите и законите няма да се променят при всяка смяна на ръководството или всеки път, когато лидерите променят своите възгледи“. Китайската конституция предвижда учредяването на избираем Национален народен конгрес, който е „върховен орган на държавната власт“ заедно с народните конгреси на по – ниските нива на управление. В Конституцията допълнително е посочено, че дейността на Комунистическата партия трябва да бъде съобразена с нейните разпоредби и закона. Синологът Кенет Либертал отбелязва, че през десетилетията след 1978 г. Националният народен конгрес играе по – съществена роля в обсъжданията на политики и е приел „забележителен законодателен корпус“. Това контрастира с беззаконието под управлението на Мао.