Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки могъществото си тези чиновници били засенчени от остатъците на старата феодална аристокрация, усещали се като замаяни сред все още излъчвания от нея блясък... В правителството дворянството обграждало принца, а дворът му бил съставен от него; командвало армията и флотата – с една дума вършело всички неща, които поразяват съвременниците и най– често привличат погледа на потомците. Висшият благородник би бил оскърбен, ако му предложели да го назначат интендант, най–бедният потомствен дворянин често пренебрегвал с презрение подобна длъжност.
Преди средата на XVII в. интендантите биват изпращани по назначение, без да се спазва някакъв систематичен план. Те са ad hoc[157] представители на централната власт по специфични въпроси. Все по–активно биват използвани за събиране на данъци, най–вече на данък върху земеделската продукция, за който традиционно отговарят местните власти. Това предизвиква конституционната криза в средата на века.
Основната битка за разпределението на властта между централното управление и други регионални и местни участници е свързана с ролята на суверенните съдилища или парламентите. Както вече отбелязах, съществуват две нива на такива традиционни органи, като едните представляват всяка провинция (най–важният от които е парламентът на Париж)[158] и Генералните щати на национално ниво. В края на средновековния период френските крале периодично свикват Генералните щати, за да одобряват данъци, аналогично на английския парламент. Но способността на кралете да управляват без тях е отличителен белег на абсолютистката власт и Генералните щати не са свиквани от регентството на Мария де Медичи през 1614 до 1789 г., точно преди избухването на революцията. Всеки опит да намерим отговор на въпроса защо Англия изгражда представителни институции за разлика от Франция е свързан с въпроса защо в една държава суверенните съдилищата се превръщат в силни институции, а в друга не.
Провинциалните суверенни съдилища, които представляват интересите на местните елити, са предимно органи на съдебната власт. Заседават много по–често от Генералните щати и теоретически биха могли да контролират кралската власт. Когато кралят иска да бъде приет нов данък, той трябва да бъде одобрен от съда. Суверенното съдилище обикновено провежда публичен дебат, често доста разгорещен, когато е свързан с данъчното облагане, и да го одобри без изменения, да внесе поправки или да не го одобри. Нехаресваните закони водят до устни или писмени възражения от страна на местните власти пред кралския съд. Властта на суверенните съдилища обаче е ограничена поради факта, че кралят може да свика известното „lit de justice“[159], ако провинциален парламент откаже да одобри даден законопроект, и да го прокара принудително. Суверенните съдилища не са в състояние да направят нищо повече, освен да създадат проблеми на короната с протестите си.
Системата е изправена пред тежка криза след Вестфалския мирен договор от 1648 г., когато натрупаните неизплатени задължения през Тридесетгодишната война принуждават правителството да се опита да запази военновременните нива на данъчно облагане в мирно време. Отказът на парламента на Париж да одобри нови данъци първоначално принуждава Мазарини да изтегли интендантите от повечето провинции, но последвалите арести на лидерите на парламента предизвикват всеобщо въстание, известно като Фрондата. Фрондата се разгръща в две фази между 1648 и 1653 г., когато традиционни местни елити и аристокрацията установяват контрол над монархията чрез въоръжена съпротива. Гражданската война би могло да се разгърне в различни посоки, но в последна сметка недоволните от политиката на правителството разединени социални участници не успяват да се обединят, за да постигнат военна победа.
Поражението на парламентаристите и аристокрацията проправя път за много по–радикална централизация на френската политическа система. През втората половина на XVII в. Луи XIV и неговият министър на финансите Жан–Батист Колбер превръщат интендантите в инструмент, чрез който Кралският съвет разпростира своята власт над цяла Франция. Те са възстановени във всички провинции и правомощията им се увеличават. Започват да набират и контролират местните въоръжени формирования, поемат управлението на строителството на обществени сгради и съоръжения и отговарят за обществения ред. Феодалната аристокрация отдавна се е Отказала от задължението си да подкрепя бедните; тази функция поема централната власт чрез институцията на интендантите.
Сред отменените свободи в процеса на изграждането на държавата е самоуправлението на градовете и общините. Френските граждани упражняват правото си да участват в демократични избори за местни магистрати до края на XVII в. Те често са подкрепяни от короната при отстояването на правата си като средство за отслабване на местната аристокрация. За първи път изборите са премахнати през 1692 г. и длъжностите на магистратите вече са контролирани от центъра. Токвил коментара по следния начин тази трансформация: