За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Милостинята, която се дава от време на време на просяка, не изчерпва задълженията на държавата, чиято грижа е да даде на всички граждани сигурни средства за съществуване — храна, удобни дрехи, начин на живот, който не уврежда здравето им.
Когато попитали Урук Зеб защо не строи приюти, той отговорил: «Аз ще направя моята империя толкова богата, че тя да няма нужда от приюти.» Той би трябвало да каже: «Аз ще започна с това, което ще направи империята ми богата, и ще построя приюти.»
Богатството на една държава предполага развитие на промишлеността. Не е възможно сред толкова много отрасли на търговията да няма такива, които да се намират в лошо състояние и в които работниците следователно да не се намират във временна нужда.
Тогава именно държавата е длъжна да окаже бърза помощ било за да облекчи страданията на народа, било за да предотврати възможността той да се разбунтува; тъкмо в този случай са необходими приюти или други подобни заведения, които да предотвратят това бедствие.
Но когато е беден целият народ, бедността на отделните хора произтича от общата нищета. Тази бедност не може да бъде премахната дори от всички приюти на света; обратното, леността, към която те приучават хората, само увеличава общата бедност, а следователно и частната.
Хенри VIII в желанието си да реформира английската църква разпъдил монасите, които, самите те лениви, насаждали леност у другите; благодарение на тяхното гостоприемство безброй безделници, дворяни и граждани прекарвали живота си в скитания от манастир в манастир. В същото време той премахнал и приютите, където бедният народ намирал средства за съществуване, както дворяните намирали такива средства в манастирите. След тази реформа в Англия се установява дух на търговия и промишленост.
В Рим приютите настаняват удобно всички с изключение на тези, които работят, които се занимават с промишленост или занаятчийство, които имат земя или вършат търговия.
Аз казах, че богатите нации имат нужда от приюти, защото богатството в тях е заплашено от хиляди случайности; но и тук очевидно временната помощ би трябвало да бъде много по-добра от постоянната. Тъй като злото е временно, помощта също трябва да бъде такава, при това — приложима към отделните случаи.
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ОТНОШЕНИЯТА ИМ КЪМ УСТАНОВЕНАТА ВЪВ ВСЯКА СТРАНА РЕЛИГИЯ, РАЗГЛЕЖДАНА ОТКЪМ НЕЙНИТЕ ОБРЕДИ И НЕЙНАТА ПРИРОДА
Глава I
За религията изобщо
Както между различните степени мрак ние разпознаваме най-малко сгъстения мрак и както между различните бездни — бездните с най-малка дълбочина, така и между фалшивите религии ние можем да търсим такива, които най-много отговарят на общественото благо; религии, които макар и да не водят човека към задгробно блаженство, все пак допринасят много за неговото земно щастие.
И така аз ще разгледам различните религии по света само откъм тяхното отношение спрямо онова благо, което дават те на гражданския бит независимо от това, дали техните корени се крият в небето или в земята.
Доколкото в това съчинение аз се представям не като теолог, а като политически писател, аз бих могъл да застъпя положения, които да бъдат изцяло верни само от гледна точка на човешкото мислене, тъй като те изобщо не ще бъдат разглеждани в отношението им спрямо върховните истини.
Колкото се отнася до истинската религия, ще бъде необходимо много малко безпристрастие, за да се види, че аз никога не съм предпочитал политическите интереси пред нейните, а винаги съм се стремял да съчетая едните с другите; но преди да бъдат съчетани, те трябва да се опознаят.
Християнската религия, която повелява хората да се обичат, изисква безсъмнено всеки народ да има най добрите политически и граждански закони, защото след нея те представляват най-великото благо, което хората могат да дадат и получат.
Глава II
Парадоксът на Бейл
Г-н Бейл59 се зае да доказва, че е по-добре да бъдеш атеист, отколкото идолопоклонник; с други думи, че е толкова безопасно да нямаш въобще религия, колкото да имаш лоша религия. «Аз бих предпочел — казва той — да ми кажат, че не съществувам, отколкото да ми кажат, че съм лош човек.» Това е само един софизъм, основан на твърдението, че за човешкия род няма никакво значение дали човек вярва в съществуването на друг човек, докато вярата в съществуването на бога е твърде полезна. От идеята за неговото небитие произтича идеята за нашата независимост или ако не можем да имаме тази идея — идеята за нашия бунт против него. Да се каже, че религията не е обуздаващо начало, защото тя не винаги обуздава, значи да се каже, че и гражданските закони нямат обуздаваща сила. Да събереш в едно голямо съчинение дългия списък от злини, причинени от нея, и да не кажеш нищо за добрините, които тя е направила, значи да разсъждаваш лошо против нея. Ако река да разказвам за всички злини, причинени на света от гражданските закони, монархията и републиканското управление, аз бих разказал ужасяващи неща. Даже ако религията се окажеше безполезна за поданиците, тя все щеше да бъде полезна по отношение на господарите, за които като всички, които не се страхуват от човешките закони, тя би представлявала спирачка.