Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Спрях на вратата, мъчех се да закопчея туниката си. Трудничко — половината копчета липсваха и дрехата ми висеше от всички страни.
Ске ми подаде шапката и ботуша.
Цъфнало в широка усмивка, на прозореца изникна лицето на вдовицата Тейл.
Младият доктор Битълстифендър излезе от болницата и се запъти към къщата. Вдовицата Тейл профуча край мен, собственически го хвана подръка, вперила пълен с обожание поглед в очите му.
Младият доктор ми стисна ръката.
— Офицер Грис — каза развълнувано, давеше се от сълзи, — никога няма да мога да ви се отблагодаря!
Тя също ми протегна ръка със сияещ поглед и измърка:
— Солтан, нали е прекрасен младеж?
Добре, де, казах си, хубаво е да оценяват добрината ти, макар и чрез друг мъж в случая.
Бързо полетяхме нагоре във величественото утринно небе.
— Защо не вземете да оставите тая симпатична жена на спокойствие! — излая Ске.
Помислих си — само ако можех!, загледан в смаляващото се имение. Двамата бързаха към стаята, в която аз току-що загубих поредната битка. Дано боговете се смилят и по-скоро отида на Земята!
Глава осма
Насочихме се към хангара на апарата, но моят пилот твърде зле се справяше с аерокара. И двете му ръце бяха така увити в дебели превръзки, че той ги използваше като оправдание — не можел да борави с лостовете.
Реших, че киселото му държание прехвърли границата на допустимото. Ако си поговорехме както трябва, щяхме да си облекчим отношенията занапред.
— Какво каза на този доктор за мен?
Той продължи да управлява машината в мълчание — ако това клатушкане във въздуха заслужаваше думата управление.
— Ама наистина ли искате да знаете?
— Облекчи си душата — подканих го. — Няма да те наказвам.
— Е, първо му казах, че ако ще си има вземане-даване с вас, ще направи добре да си пази гърба.
Чудесно, помислих си. Дори твърде добре.
Моят пилот се престори, че е изтървал лоста, и аерокарът подскочи нервно. Подозренията ми се засилиха.
— И какво друго му каза? Помни, нищо не те заплашва.
Той дълбоко пое дъх. Когато отвори уста, от нея капеше отрова.
— Казах му, че сте типичен офицер от апарата — садист, подлец, скапан „бибип“, който и майка си би продал за стотна от кредит!
Праснах го!
За щастие комуникационният диск избръмча.
Хванах се за седалката, за да не се ударя при наклона на аерокара, и взех диска.
— Офицер Грис?
Кръвта ми взе да се съсирва във вените. Познах гласа на старшия чиновник от канцеларията на Ломбар Хист. Измънках утвърдително.
— Шефът заповяда веднага да се появите в хангара, ако ще да си съдерете задника от бързане. Чака ви там. — Връзката прекъсна.
Въображението ми превключи на авариен режим. Дали Хелър е избягал? Или Хист е открил отсъствията на графиня Крек? Нима не е харесал моя подарък? Или директорът на „Занко“ се е раздрънкал за десетте хиляди кредита?
Мозъкът ми завря от страх.
А моят пилот се хилеше зло.
— Ти си карай! — креснах му. — Изстискай от тази бракма петстотин в час, веднага!
Ето това е начинът да се отнасяте с отрепките. Плащах си за проявеното преди малко дружелюбие.
Не, друга беше причината. Всичко започна с появата на Хелър. Хелър развращаваше всекиго! Той беше Божие наказание!
И сега най-вероятно Хелър бе забъркал кашата, която ми докара Хист на главата. О, богове, нима не заслужавам да го отведа от тази планета и да си го разигравам там, както си искам?!
Какво, по дяволите, бе открил Ломбар? Какво искаше?
Когато кацнахме пред хангара, нямах нужда от указанията на веднага изскочилия страж. Точно до главния вход изпъкваше отвратително жълт „предприемачески“ камион с надпис „Мишки и насекоми“ по каросерията. Това беше измислица на Ломбар. Прикрил се е като фирма за унищожаване на вредители. Често го правеше, подхождаше на убеждението му, че всички отрепки трябва да измрат, освен това беше хитро. Идващите от други светове космически кораби по правилата се подлагаха на дезинфекция, така получаваше достъп до всички части на кораба, без да събужда излишни подозрения.
Суетенето на работниците по „Влекач едно“ вдигаше оглушителен шум. Още един камион и още един екип на никого не правеха впечатление. Но какво смяташе да прави Ломбар?
Припълзях до гнусния камион. Отвътре ме наблюдаваха — вратата се отвори с трясък и една ръка насила ме изтегли в тъмнината.
Ломбар седеше на табуретка. Нагласил се бе в гадно жълт работен комбинезон. Горящите кехлибарени очи бълваха огън под козирката на предпазната каска.