Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да направиш същото?
Дженъс вдигна рамене.
— С опити, да, бих могъл да се добера до техните методи. Но трябва да разбера и откъде вземат цялата необходима им енергия. Дори хиляда жреци да насочат цялата си сила върху една цел, ще се получи едва една десета от нея.
— Е, нашите жреци не могат да се мерят с техните — казах аз.
— Глупости! — отговори Дженъс. — Признавам, че те знаят много повече, а някои, например Равелайн, имат голяма естествена сила. Но моята не е по-малка от неговата и аз съм значително по-надарен. — Знаех, че не се хвали. — Все пак, дори всичките им магьосници да бяха толкова големи като Равелайн, енергията няма да е достатъчна. Следователно те я взимат от другаде. И когато науча откъде, и аз ще мога да взимам.
— Но ние видяхме много повече неща от реката и времето — възразих аз. — Където и да погледнеш, ще видиш чудни магии.
— Играчки и кръчмарски трикове — присмя се Дженъс. — Отново в голям мащаб. Всичките чудеса, които видяхме, се подчиняват на писани правила. Ако… отново тази проклета дума… ми разрешат да видя ръкописите на древните магьосници, аз също ще мога да ги правя.
— Няма ли нищо, което да те впечатлява?
— О, има разбира се! Иначе щях да се отчая. Видях много неща и бих дал всичко, за да науча, как стават. Ще ти кажа само едно: знаеш ли, че те могат да превръщат обикновените елементи в злато?
Засмях се.
— Нима това те интересува? Ти никога не си мечтал за злато освен като средство за постигане на целта.
— Забрави стойността — сериозно каза Дженъс. — Макар че могат да го направят от всичко, те го правят от пясък, тъй като е най-много; и го правят с такава лекота и в такива количества, че използуват златото в най-обикновени конструкции. Но все пак предпочитат златната сплав, която могат да получат само чрез преработване, тъй като тя е по-твърда. Интересува ме как го нравят.
— Видях как ти превърна скорпиона в мишка — казах аз. — А Морташъс превърна мишката в златен поднос. Защо смяташ превръщането на пясъка в злато за по-голямо постижение?
Дженъс се замисли за момент, търсейки начин да обясни едно толкова сложно нещо на човек, който не разбира нищо от тези работи.
— Аз не промених скорпиона в мишка — каза най-после той. — Аз преместих скорпиона. На друго… място. Това е единствената дума, с която мога да опиша станалото. Аз не виждах това място, но го чувствах с ума си. И с ума си опипах един отвор, после…пуснах скорпиона в този отвор. По същия начин взех и мишката. Макар да не беше от същото място. Бедното същество, може би беше в кухнята на Морташъс. А може би дори не беше от този… свят. — Той ме погледна, за да види дали разбирам. Бях достатъчно непросветен, помислих, че съм разбрал, и кимнах.
— Добре — каза Дженъс. — Значи разбираш, че това беше само смяна на вида. Златото на Ираяс е нещо различно. Те фактически по някакъв начин правят злато. Всъщност влияят върху онова, което прави пясъка пясък.
— Но нали пясъкът — казах аз — е направен от мънички песъчинки.
— Съвсем не — каза Дженъс. После млъкна. — Всъщност не бива да съм толкова категоричен, след като не съм сигурен. Но имам една нова теория. Създадох я, когато обмислях постигнатото тук и как може да се направи. Мисля, че всичко, което виждаме наоколо… масата, край която седим, балконът, на който си почиваме, онази планина отсреща, дори нашите собствени тела… всичко е направено от толкова малки частици, че в сравнение с тях песъчинките, за които говорим, изглеждат като планини. И мисля, че те по някакъв начин преместват тези частици, пренареждат ги, ако искаш, докато получат същата структура като на златото. И тогава то става злато, и престава да е онзи материал, който са избрали, за да го превърнат в злато.
Въздъхнах дълбоко.
— Следях разсъжденията ти, доколкото ми бе възможно, приятелю — казах аз. — Но мисля, че изостанах там, където единичната песъчинка се оказа не едно, а много зрънца, и то толкова малки, че с моето зрение не мога да ги видя.
— Дори само това да си разбрал — усмихна се Дженъс, значи си разбрал всичко. Сега си толкова умен, колкото съм и аз. — Лошото му настроение се върна, помрачи лицето му и той отново посегна към брадата си. — Недей да мислиш, че се подигравам с тези хора. Нямам намерение да омаловажавам техните постижения. Само ги разглеждах в перспектива. Тук има много тайни и си заслужава да ги изучим. Наистина много. И аз съм сигурен, че има и много умни и способни хора, и ако само ми разрешат да се срещна с тях…
Избухнах в смях — ужасното ако се появи отново. Дженъс разбра и също се разсмя, после погледна покрай мен. Чух стъпки. Обърнах се и видях един от прислужниците с някакво листче в ръка.