По заповед на президента

— Женен ли сте? — Райън искаше да познава хората около себе си. На едно равнище това бе просто проява на добро възпитание. На друго, тези хора се бяха заклели да пазят живота му и той не можеше да се отнася с тях като с наемни работници.

— Не успях да намеря подходящото момиче — поне засега.

— Мюсюлманин ли сте?

— Родителите ми бяха, но след като видях какви неприятности им причини религията… — той се ухили, — е, ако поразпитате, ще ви кажат, че моята религия е студентският баскетбол. Никога не съм пропускал среща на „Дюк“ по телевизията. Адски жалко, че Орегон са толкова силни тази година. Но това е едно от нещата, които човек не може да промени.

Президентът се засмя.

— Казвахте се Ареф, нали?

— Всъщност ми викат Джеф. По-лесно се произнася — поясни Раман.

Вратата се отвори. Агентът застана по средата й и блокира прякото зрително поле на президента. Отвън стоеше човек от специалния отдел заедно с още двама от охраната, които Раман познаваше по лице. Той кимна и излезе навън, последван от Райън. Тръгнаха.

— Добре, Джеф, днес ще е спокоен ден — каза Райън ненужно. Секретната служба научаваше ежедневния му график преди него.

— Спокоен за нас, може би.

В Овалния кабинет го очакваха. Двамата Фоли, Бърт Васко, Скот Адлер и още един човек. Вече бяха претърсени за оръжие.

— Здравей, Бен! — каза Джак.

— Добро утро, господин президент — с усмивка отвърна доктор Бен Гудли.

— Бен е готов за сутрешната сводка — поясни Ед Фоли.

Тъй като не всички сутрешни посетители бяха част от вътрешния кръг, Раман щеше да остане в стаята, за да не би някой да прескочи масичката за кафе и да се опита да удуши президента. Не трябва непременно да имаш пистолет, за да си опасен. Няколко седмици упражнения можеха да превърнат всеки сравнително здрав човек в достатъчно добър специалист по бойни изкуства, за да убие непредпазлива жертва. Поради тази причина хората от охраната носеха не само пистолети, но и полицейски палки, направени от разгъващи се стоманени сегменти. Раман гледаше докато този Гудли — легитимирал се като офицер от националното разузнаване — подаваше отпечатаната сводка. Подобно на много други от Службата, той чуваше почти всичко. Надписът „САМО ЗА ПРЕЗИДЕНТА“ на някоя особено секретна папка всъщност не означаваше това. В стаята почти винаги имаше някой друг и макар хората от охраната да се правеха, че не обръщат особено внимание на такива неща, те виждаха всичко. Същото се отнасяше за чуването и запомнянето. Ченгетата не се подготвяха, нито пък им се плащаше, за да забравят, още по-малко да не обръщат внимание.