По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
…таймерът щракна и мишената се обърна с лице към агента. Дясната ръка на О’Дей светкавично измъкна пистолета от кобура, в същото време десният му крак отстъпи назад, тялото му се завъртя, той леко приклекна, а лявата ръка се присъедини към дясната върху гумената дръжка още докато пистолетът се издигаше. С периферното си зрение той зърна мерника на пистолета и когато очите му се изравниха с главата на мишената, пръстът му натисна спусъка два пъти толкова бързо, че и двете гилзи полетяха във въздуха едновременно. Това се наричаше „двоен удар“ и О’Дей го беше изпълнявал от толкова много години, че звуците на изстрелите почти се сляха и ехото тъкмо се връщаше от отсрещната стоманена стена, когато гилзите издрънчаха в бетонния под. Но в главата на мишената вече имаше две дупки, на по-малко от два сантиметра една от друга, между и точно над мястото, където би трябвало да са очите. По-малко от секунда след като се бе завъртяла, мишената падна настрани, с което доста точно имитира падането на жертвата на земята.
— Нямаш равен, шерифе.
— Добро утро, директоре. — О’Дей се обърна.
— Как е, Пат? — Мъри се прозя. — Ама наистина си много бърз. Сценарият със заложника ли беше?
— Опитвам се да се подготвя за възможно най-лошата ситуация.
— Нещо ново? — попита директорът.
— Няма. Предстоят още разпити по случая с японския самолет, но нищо сериозно.
— Ами Килти?
О’Дей сви рамене. Не му беше позволено да се замесва в разследването на СПО, но ежедневните обобщения правеше той. Случай от такава величина трябваше да се докладва на някого и макар че контролирането му беше изцяло поето от СПО, обработената информация се пращаше и в кабинета на директора, предварително филтрирана от главния му агент за специални операции.
— Дан, в кабинета на министър Хансън са влизали достатъчно хора, така че всеки е можел да вземе писмото, ако се предположи, че такова действително е имало. Нашите хора смятат, че навярно е имало. Хансън е разговарял с достатъчно хора за това — поне така ни казват те.
— Според мен случаят просто ще заглъхне — отбеляза Мъри.
— Добро утро, господин президент.
Още един ден като всички останали. Децата бяха заминали. Кати също. Райън излезе от апартамента си в костюм и вратовръзка — сакото му беше закопчано — нещо доскоро необичайно за него, — а обувките му бяха лъснати от някой от персонала.
— Вие ли сте Раман? — попита президентът.
— Да, сър — отвърна специален агент Ареф Раман. Беше висок метър и осемдесет и два, набит, по-скоро тежкоатлет, отколкото спринтьор, макар че това впечатление можеше да се дължи на бронираната жилетка — мнозина от охраната носеха такива жилетки. Млад, красив от средиземноморска гледна точка, със срамежлива усмивка и сини очи като на ХИРУРГ.
— ФЕХТОВАЧ в движение — каза агентът в микрофона. — Към кабинета.
— Откъде сте, Раман? — на път за асансьора попита Джак.
— Майка ливанка, баща иранец, пристигнах през седемдесет и девета, когато започна истерията с шаха. Баща ми беше близък на режима.
— И какво мислите за положението в Ирак?
— Вече почти забравих и езика, сър — усмихна се агентът. — Но ако ви интересува кой ще спечели финалите на студентската спортна организация, аз съм човекът, който ви трябва.
— Кентъки — решително каза Райън.
Асансьорът в Белия дом беше стар, с изтъркани черни бутони. Не му позволяваха да ги натиска. Вместо него това направи Раман и после каза:
— Орегон. Никога не съм бъркал, сър. Питайте момчетата. Спечелих последните три залагания. Вече никой не иска да се обзалага с мен. На финалите ще са Орегон и „Дюк“ — моят колеж — и Орегон ще спечелят с шест или осем. Е, може би по-малко, ако Масио Ролингс е във форма.
— Какво сте учили в „Дюк“?
— Готвех се за право, но реших, че не искам да ставам адвокат. Всъщност смятам, че престъпниците не трябва да имат никакви права, и затова предпочетох да стана ченге, а после постъпих в Службата.