По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Не разполагаме с ресурси, които да използваме по суша — каза Мери Пат.
— Засечените данни обаче са добри — продължи Гудли. — Цялото ръководство на „Баас“ е в кюпа и мисля, че няма да успеят да се измъкнат, поне не живи.
— Значи Ирак е напълно обезглавен?
— Управлява военен съвет. По следобедните новини ги показаха с ирански молла. Не е съвпадение — категорично каза Бърт Васко. — И най-малката информация, която изтича, говори за сближаване с Иран. Най-много двете държави да се слеят. Ще разберем това след няколко дни — до две седмици.
— А саудитите? — попита Райън.
— Напразни усилия, Джак — отвърна Ед Фоли. — Преди по-малко от час разговарях с принц Али. Скърпили са помощ за страната, която още малко и би изплатила и нашия държавен дълг. Опитват се да купят новия иракски режим, но никой не им отговаря. Това е предизвикало шок в Рияд. Ирак винаги е бил готов да разговаря за сделки. Но не и сега.
И именно това щеше да уплаши всички държави на Арабския полуостров, Райън го знаеше. На Запад не оценяваха много факта, че арабите са търговци. Не идеолози, не фанатици, а търговци. Морската им търговска култура предшестваше исляма — нещо, което Америка си спомняше само когато правеха нови киноверсии на Синдбад Мореплавателя. В този смисъл те много приличаха на американци — въпреки разликите в езика, облеклото и религията, точно като американците, те трудно разбираха хора, които не желаеха да търгуват с тях, да стигат до взаимноизгодни условия, да правят някаква размяна. Иран беше точно такава страна, която аятолах Хомейни бе превърнал от предишното състояние на нещата при шаха в теокрация. „Те не са като нас“ — това беше универсалният проблем на всяка култура. „Те ВЕЧЕ не са като нас“ щеше да е много страшна формула за държавите в Залива, които винаги бяха разбирали, че въпреки политическите различия винаги има пътища за взаимно общуване.
— А Техеран? — попита Джак.
Бен Гудли възприе въпроса като отправен към него и каза:
— Официалните новини приветстват новата обстановка — обичайните предложения за мир и възобновена дружба, но нищо повече. Официално е така. Неофициално получаваме всякакви засечени съобщения. Различни хора в Багдат искат инструкции, а от Техеран им ги дават. За момента им казват да оставят събитията да се развиват бързо. Идва ред на революционните съдилища. По телевизията показват молли, които проповядват за обич, свобода и най-различни прекрасни неща. Когато открият процесите и започнат да избиват хора, ще стане страшно.
— Тогава Иран ги завладява или може би управлява Ирак като марионетка — каза Васко, като прехвърляше последната засечена информация. — Гудли може би е прав. Чета тази сводка за първи път. Извинете ме, господин президент, но аз се съсредоточих върху политическата страна на въпроса. Тези данни разкриват повече, отколкото очаквах.
— Искате да кажете повече, отколкото смятам аз ли? — попита офицерът от националното разузнаване.
Васко кимна и каза мрачно:
— Струва ми се възможно. Положението не е добро.
— По-късно днес саудитите ще поискат от нас да ги подкрепим — отбеляза министър Адлер. — Какво да им кажа?
Отговорът на Райън беше толкова автоматичен, че сам се стресна.
— Ангажиментът ни с кралството остава непроменен. Ако се наложи, ние сме там, сега и завинаги. — И с две изречения, секунда по-късно си помисли Джак, той бе ангажирал цялата сила и сигурност на Съединените американски щати с една недемократична държава на единайсет хиляди километра разстояние. За щастие Адлер облекчи положението му.
— Напълно съм съгласен, господин президент. Не можем да постъпим иначе. — Всички останали закимаха, дори Бен Гудли. — Можем да го направим без много шум. Принц Али разбира и е в състояние да накара краля да разбере, че не се шегуваме.
— След това — каза Ед Фоли — трябва да информираме за това Тони Бретано. Между другото, той е много добър. Възнамерявате ли да проведете среща на кабинета по този въпрос?
Райън поклати глава.
— Не. Смятам, че трябва да се държим спокойно. Америка следи регионалните развития с интерес, но няма защо да се вълнуваме. Скот, ти ще съобщиш на пресата чрез хората си.
— Добре — отвърна министърът на външните работи.
— Бен, какъв си в Ленгли сега?
— Назначиха ме за старши офицер в оперативния център.
— Чудесно — каза Райън, после се обърна към шефа на ЦРУ. — Ед, сега той ще работи за мен. Трябва ми разузнавач, с когото да се разбираме.
— Господи, кога най-после ще мога да запазя добрите си хора за себе си? — засмя се Фоли. — Това момче е много перспективно.
— Взимам го, Ед. Бен, работното ти време току-що се увеличи. Засега можеш да използваш стария ми кабинет зад ъгъла. Освен това храната тук е много по-добра — засмя се президентът.