Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
„Глупачка.“ След като толкова твърдо беше предупредила Нинив за сънищата в Тел-айеран-риод, сега за малко да се набута в свой собствен. Макар че, странно, какво търсеше там Галад? Тя наистина го беше сънувала понякога. Бузите й се сгорещиха — тя със сигурност не беше влюбена в него, нито дори го харесваше кой знае колко, но все пак беше красив, а в онези сънища приличаше повече на онзи, какъвто искаше да го види, Този, когото обаче сънуваше по-често, беше Гавин, брат му, макар че и това беше не по-малко глупаво. Каквото и да твърдеше Елейн, досега той не й беше разкривал чувствата си.
Сигурно беше заради онази глупава книга, с всичките й приказки за любовници. Още щом се събудеше, щеше да я върне на Авиенда. И да й каже, че изобщо не вярва, че я четяла само заради приключенията.
Но сега не й се искаше да си тръгне. Беше си у дома. В Емондово поле. Последното място, където наистина се беше чувствала в безопасност. Повече от година беше изтекла, откакто за последен път бе видяла родното село, но ето че всичко като че ли си беше същото. Не, не съвсем. Сред Моравата стърчаха два високи пилона с големи знамена — едното с червен орел, другото — със също толкова червен вълк. Дали пък Перин нямаше нещо общо с това? Не можеше да си представи как. Но от друга страна, по думите на Ранд той се беше върнал в родния край, а тя неведнъж го бе сънувала с вълци.
Е, стига с това глупаво стърчене. Време беше да си…
Примигване.
От хана излезе майка й, с метната през рамо посивяла плитка. Марин ал-Вийр беше стройна жена, все още неизгубила чара си, и най-добрата готвачка в Две реки. Егвийн долови и смеха на баща си откъм гостилницата.
— Ти още ли си навън, чедо? — каза майка й с лек, но закачлив упрек. — От доста време си женена вече, за да знаеш, че не бива да показваш на мъжа си, че го чакаш натъжена. — Тя поклати глава и се засмя. — Е, късно е. Ето го и него.
Егвийн се извърна нетърпеливо и очите й пробягаха покрай хлапетата, боричкащи се по Моравата. Гредите на стария Коларски мост изтрополяха под препускащия в галоп Гавин, после той скочи от седлото и застана пред нея. Висок и строен, в бродираното си със златни ширити червено палто, той имаше червенозлатистите къдрици на сестра си и възхитителни тъмносини очи. Не беше красив колкото Галад, разбира се, но сърцето й затуптя по-бързо, отколкото заради Галад — „Заради Галад ли? Какво?“ — и тя притисна с ръце корема си, безсилна да усмири пърхането на гигантските пеперуди в него.
— Липсвах ли ти? — попита я той усмихнат.
— Малко. — „Защо ли си мислех за Галад?“ — От време на време, когато нямах нищо интересно, с което да се заловя. А аз на теб?
Вместо отговор той я вдигна от земята и я целуна. Всичко друго се стопи, дори знамената изчезнаха. „Какви знамена?“
— Ето го — каза майка й пристъпи към тях с повито бебе на ръце. — Това е синът ти. Чудесно момче е. Изобщо не плаче.
Гавин се засмя, пусна я, взе детето и го вдигна високо.
— Има твоите очи, Егвийн. Един ден ще върти главите на момичетата.
Егвийн заотстъпва, клатейки глава. Все пак имаше знамена — червен орел и червен вълк. И тя беше видяла Галад. В Кулата.
— НЕЕЕЕЕЕЕ!
Побягна, изскочи от Тел-айеран-риод и се озова в тялото си. Остана й съзнание само колкото да се удиви как е могла толкова глупаво почти да се хване в капана на собствените си видения, след което потъна дълбоко в безметежния си сън. Където Гавин прекоси в галоп Коларския път, скочи от…
Стаена до една от къщите със сламени покриви, Могедиен се чудеше къде ли може да се намира това селце. Не й се струваше никак подходящо за развети знамена. Момичето се бе оказало по-силно, отколкото беше допускала, щом успя да се изскубне от примката й. В Тел-айеран-риод дори Ланфеар не можеше да я надмине, каквото и да твърдеше. Но все пак момичето я интересуваше само доколкото бе говорило с Елейн Траканд, която на свой ред можеше да я отведе до Нинив ал-Мийра. Единствената причина да й направи клопката бе просто за да освободи Тел-айеран-риод от още една, която може да се разхожда тук свободно. Стигаше й това, че трябваше да го дели с Ланфеар.