Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Дрехите се оказаха подредени по друг начин, когато ги погледна отново, но тя подмина тази подробност. Готова да обгърне сайдар, тя открехна вратата и предпазливо подаде глава навън. И въздъхна облекчено, като видя главата на Елейн да наднича от съседната врата. „Дано да не изглеждам толкова ококорена и несигурна, колкото нея“ — каза си Егвийн. Бързо й махна и Елейн изприпка в бялата си дреха, която се превърна в бледосива рокля за езда веднага щом се шмугна при нея. Егвийн ненавиждаше сивите рокли — този цвят го носеха дамане.
Егвийн остана още миг на прага, оглеждайки оградените с перила галерии на квартирите на новачките. Издигаха се етаж след етаж и още толкова се спускаха надолу към Двора на новачките. Не че очакваше Лиандрин или нещо още по-лошо да се появи тук, но малко повече предпазливост все пак нямаше да навреди.
— Помислих си, че това имаш предвид — каза Елейн, след като Егвийн затръшна вратата. — Имаш ли си изобщо представа колко ми е трудно да помня какво мога да казвам и пред кого? Понякога ми се дощява просто да можехме да кажем всичко на Мъдрите. Да им признаем, че сме само Посветени, и ла се свърши най-после с това.
— Ще свършиш ти — сгълча я Егвийн. — Само че аз спя няма и на двайсет крачки от тях.
Елейн потръпна.
— Ама и тази Баир. Напомня ми на Лини, когато ми се караше, че съм счупила нещо, което ми е било забранено да пипам.
— Ти почакай да те запозная със Сорилея. — Елейн я изгледи невярващо, но пък и самата Егвийн не знаеше дали би повярвала, че е възможно такова нещо като Сорилея, докато не я срещна. Трудно би го повярвал човек, докато не му дойде до главата. Тя придърпа шала си. — Кажи ми сега за срещата си с Биргит. Биргит беше, нали?
Елейн се олюля, сякаш я бяха ударили в корема. Сините й очи за миг се притвориха и тя си пое дъх толкова дълбоко, че сигурно я изпълни до пръстите на краката.
— За това не мога да говоря.
— Какво значи „не мога да говоря“? Език нали имаш. Биргит ли беше?
— Не мога, Егвийн. Трябва да ми повярваш. Щях, ако можех, но не мога. Навярно… мога да помоля… — Ако Елейн беше от жените, които имат навика да кършат ръце, вече щеше да ги е закършила. Устата й взе да се отваря и затваря, без думичка да излезе от нея; тя заоглежда трескаво стените, сякаш търсеше изход. Отново пое дъх и закова разтревожените си сини очи в Егвийн. — Всичко, което кажа, би нарушило тайни, които обещах да запазя. Моля те, Егвийн. Трябва да ми повярваш. И не трябва да казваш на никого какво… си мислиш, че си видяла.
Егвийн с усилие успя да свали строгата намръщена маска от лицето си.
— Ще ти повярвам. — Сега поне беше сигурна, че не й се привиждат разни неща. „Биргит? Светлина небесна!“ — Надявам се един ден да ми се довериш достатъчно, за да ми го кажеш.
— Аз ти вярвам напълно, но… — Елейн поклати глава и приседна на ръба на прилежно оправеното легло. — Твърде често ни се налага да пазим тайни, Егвийн, но понякога за това има основание.
Егвийн помълча, после кимна и седна до нея.
— Когато можеш — бе краткият й отговор, но приятелката й въздъхна облекчено и я прегърна през рамо.
— Повтарях си, че няма да питам за това, Егвийн. Поне веднъж да можеше да мине, без главата ми да е пълна с мисли за него. — Сивата й рокля се превърна в сияещ зелен тоалет с дълбоко деколте. — Но… добре ли е Ранд?
— Жив и здрав е, ако това имаш предвид. В Тийр го мислех за доста закоравял, но днес го чух да заплашва, че ще беси хора, ако тръгнат срещу заповедите му. Не че заповедите са лоши — забранява да си взимат храна, без да плащат, както и да убиват безпричинно — но все пак. Те бяха първите, които го приветстваха като Оня, що иде със Зората и го последваха извън Пустошта, без никакво колебание. А той да знаеш само как ги заплашва… твърд и студен като стомана.
— Не е заплаха, Егвийн. Ранд е крал, каквото и да твърди самият той, или ти, или който и да е друг, а един крал или една кралица са длъжни да въздават правосъдие без страх, че ще си спечелят врагове, и без покровителстване на приятели. И всеки, който го прави, трябва да бъде твърд. Пред майка ми понякога и градските стени изглеждат меки.
— Но не е нужно да бъде чак толкова надменен — отвърна недоволно Егвийн. — Нинив ми каза да му напомня, че е просто човек, но досега така и не можах да измисля как.
— Наистина трябва да му се напомня, че е просто човек. Но той има право да очаква да му се подчиняват. — Гласът на самата Елейн стана някак високомерен, докато не сведе очи да се огледа. При което лицето й поруменя и зелената й рокля тутакси се сдоби с дантелена яка до брадичката. — Сигурна ли си, че не грешиш, като казваш, че е надменност? — довърши тя със стиснато гърло.