Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Самата Егвийн обаче не си отиде. След като Нинив не можеше да си спомни къде е това събиране на Сините, може би тя щеше да успее да го открие. Идеята съвсем не беше нова: това не беше първата й разходка до Кулата след последната й среща с Нинив. Тя набързо си придаде лика на Инайла — с огнена коса до раменете и рокля на Посветена със седемцветния кант, след което оформи в ума си образа на пищно обзаведения кабинет на Елайда.
Беше си както миналия път, само че при всяко гостуване столовете с гравирани лозници, подредени в дъга около писалищната маса, се оказваха по-малко. Картините все така висяха над камината. Егвийн закрачи направо към лакираната кутия с писмата. Вдигна капака с биещите се сред облаци ястреби и започна да преглежда пергаментите колкото се може по-бързо. Въпреки усилието й обаче, те все така или се стапяха, наполовина дочетени, или се променяха. Нямаше как да се разбере предварително кое е важно и кое — незначително.
Повечето, изглежда, съобщаваха за провали. Още нямало сведение накъде е повел войската си лорд Башийр — в краткия текст се долавяха нотки на тревога и загриженост. Името я погъделичка в дъното на съзнанието й, но тъй като нямаше време за губене, тя хвърли пергамента настрана и бързо сграбчи друг. Никаква вест за местонахождението на Ранд, съобщаваше пълният с раболепни обръщения доклад, съставен почти в паника. Виж, това беше добре да се узнае и дори само то оправдаваше разходката. Повече от месец бил минал от последните вести, дошли от Танчико от очите и ушите на всяка Аджа, а тези в Тарабон също били замлъкнали. Авторката на писмото приписваше това на царящата там анархия; слуховете, че някой бил завладял Танчико, не можели да се потвърдят, но авторката допускаше, че тук е намесен самият Ранд. Толкова по-добре, ако Елайда го търсеше не където трябва, а на хиляда левги далече. Объркан доклад съобщаваше, че една Червена сестра видяла Мургейз на публичен прием, но агентите на различните Аджа твърдяха, че от няколко дни кралицата се била усамотила и не се показвала пред никого. Битки в Граничните земи, вероятно някакви по-дребни смутове в Шиенар и Арафел — пергаментът изчезна от ръцете й преди да е успяла да прочете причината. Педрон Ниал съсредоточавал Бели плащове в Амадиция, вероятно за да тръгне срещу Алтара. Добре, че на Елейн и Нинив им оставаха само три дни път дотам.
Следващият пергамент засягаше Елейн и Нинив. Най-напред авторката предлагаше да не бъде наказвана агентката, позволила им да се измъкнат — това Елайда го беше задраскала и бе написала в полето „За назидание!“ а после, тъкмо когато жената започваше да описва в подробности издирването на двете в Амадиция, пергаментът се превърна в цяла купчина, която приличаше на счетоводен доклад за очакваните разходи по строежа на частна резиденция на Амирлинския трон на територията на Кулата. Ако се съдеше по обема на сметките, ставаше дума по-скоро за дворец.
Егвийн пусна страниците и те се стопиха във въздуха. Лакираната кутия отново се оказа затворена. Егвийн знаеше, че може да прекара така остатъка от живота си — в кутията щеше да има все нови и нови документи и те непрекъснато щяха да се променят. Колкото по-ефимерна беше една вещ в будния свят — писмо, част от облекло или паница, която лесно се мести — толкова по-неустойчиво беше отражението и в Тел-айеран-риод. А тя не можеше да остава тук за дълго: спането, докато си в Света на сънищата, съвсем не бе така ободряващо, както при обикновен сън.
Тя бързо се премести в преддверието и тъкмо се пресегна към изрядно подредените свитъци и пергаменти върху писалищната маса на Пазителката, когато стаята около нея сякаш потрепна, вратата се отвори и вътре пристъпи Галад — усмихнат, в сюртук от син брокат и тесни бричове, изтъкващи овала на прасците му.
Тя си пое дълбоко дъх и стомахът й запърха. Просто не беше честно един мъж да има толкова красиво лице.
Той се приближи до нея, погали я с пръсти по брадичката и тихо промълви:
— Ще дойдеш ли с мен във Водната градина?
— Ако двамата сте решили да въртите любов — чу се делови женски глас зад гърба й, — тук не е мястото.
Егвийн се извърна рязко и с ококорени очи зяпна Леане, която седеше зад масата с шарфа на Пазителката на раменете си и ласкава усмивка на загорялото си лице. Вратата към кабинета на Амирлин беше открехната и вътре бе Сюан — седеше зад простичката си писалищна маса и четеше дълъг пергаментов свитък, небрежно наметната с шарфа със седемцветни ресни. Пълна лудост.
Тя побягна моментално, без изобщо да се замисля какъв образ е оформила, и се озова задъхана насред Моравата на Емондово поле. Виноструй се лееше от каменната издатина в широкия вир. Малко по-натам, край буйния и стремглаво уширяващ се поток се намираше ханът на баща й, с каменния приземен етаж и издадения над него втори, варосан. „Единственият такъв покрив в цяла Две реки“ — обичаше да се хвали Бран ал-Вийр с червените му керемиди. Голямата каменна основа до хана „Виноструй“ с израсналия в средата й огромен дъб беше много по-стара от самия хан, но някои твърдяха, че върху нея, край потока Виноструй преди повече от две хиляди години също било имало хан.