Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Егвийн се обърна, сякаш оглежда огромните лъскави колони.
— Това, че си отидоха, още не значи, че няма да се върнат. — Не искаше да видят лицето й, дори и Елейн. — Трябва да научим за тях всичко, което можем, в случай че се върнат. — Във Фалме й бяха сложили ай-дам. И се канеха да я изпратят отвъд Аритския океан, където животът й да мине като на куче, вързано на каишка. Гняв се надигаше в нея всеки път, когато й се напомнеше за тях. И страх също така. Страх, че ако се върнат, ще успеят да я хванат и да я задържат. Тъкмо това не искаше да им позволи да видят. Неудържимия ужас, който знаеше, че се чете в очите й.
Елейн сложи ръка на рамото й.
— Ако наистина се върнат, ще сме готови за тях — каза тя нежно. — Този път няма да ни заварят неподготвени и невежи. — Егвийн я потупа по ръката, въпреки че й се искаше да я стисне. Елейн разбираше повече, отколкото й се искаше, но въпреки това жестът й я успокои.
— Да приключим с това, за което сме тук — каза делово Баир. — Ти наистина си заспала дълбоко, Егвийн.
— Накарахме гай-шайн да те съблекат и да те сложат в постелята. — Изненадващо, но гласът на Амис прозвуча също толкова нежно, колкото този на Елейн. — Когато се завърнеш в тялото си, можеш да си поспиш до заранта.
Бузите на Егвийн се изчервиха. Предвид айилските нрави, тези гай-шайн като нищо можеше да са били мъже. Трябваше да си поговори с тях — деликатно, разбира се: те много трудно щяха да я разберат, а и на нея щеше да й е много неловко да им го обяснява.
Усети обаче, че страхът е изчезнал. „Явно повече ме е страх да не се уплаша, отколкото от сеанчанците.“ Не беше съвсем вярно, но се хвана за тази мисъл.
Всъщност почти нямаше какво да каже на Елейн. Че най-после са в Кайриен, че Куладин е опустошил Селеан и сее разруха в околностите, че Шайдо все още са на дни разстояние от тях и се придвижват на запад. Мъдрите знаеха повече от нея — те не се бяха прибрали направо в шатрите си. Вечерта беше имало малки схватки, съвсем незначителни, с конници, които избягали набързо, мернали се били и други конници, които избягали без бой. Пленници не били взети. Моарейн и Лан, изглежда, смятаха, че нападателите са били или разбойници, или поддръжници на една или друга страна, претендираща за Слънчевия трон. Всичко беше разпокъсано и неясно. Но каквито и да бяха били, мълвата, че в Кайриен са дошли още айилци, скоро щеше да се пръсне.
— Рано или късно ще го научат — беше единственият коментар на Елейн.
Егвийн гледаше Елейн, докато се стапяше с едната от Мъдрите — за вея самата изглеждаше като че ли Елейн и Сърцето на Камъка стават все по-смътни, — но златокосата й приятелка с нищо не й показа дали е разбрала посланието.
Глава 25
Сънища за Галад
Вместо да се върне в тялото си, Егвийн се понесе сред непрогледна тъмнина. Като че ли тя самата се бе превърнала в тъмнина, безтелесна. Не чувстваше тялото си и не можеше да определи къде е горе или долу — тук посоки не съществуваха, — но знаеше, че то е някъде наблизо и че лесно може да пристъпи и да се прибере в него. Навсякъде около нея сякаш примигваха светулки на огромни ята — и чезнеха в невъобразими далечини. Сънища бяха това, сънищата на айилците в лагера, сънищата на мъже и жени по цял Кайриен, по целия свят, и всички проблясваха тук, около нея.
Можеше да различи някои от по-близките и да назове името на сънуващите. От една страна, тези искрици досущ приличаха на светулки — тъкмо това толкова я беше затруднявало в началото — но от друга, странно как, сега те изглеждаха напълно отличими един от друг, като отделни лица. Сънищата на Ранд например, както и тези на Моарейн, изглеждаха някак приглушени, забулени от преградите, които двамата бяха изтъкали около тях. Съновиденията на Амис и Баир грееха ярко, с равномерно пулсиране — явно беше, че следваха съветите, които й даваха. Ако не ги беше забелязала, тутакси щеше да се върне в тялото си. Двете Мъдри можеха да пребродят тукашния мрак много по-умело от нея. Ако се научеше да разпознава така и сънищата на Елейн и Нинив, щеше да може да ги открие в това огромно съзвездие, където и да се намираха.
Тя грижливо оформи в ума си добре запомнения образ и се озова наново в Тел-айеран-риод, в малката стаичка без прозорци в Кулата, където бе живяла като новачка. Срещу боядисаната в бяло врата имаше тесен креват. До едната стена бяха умивалникът и трикрако столче, до другата — роклите и ризите от бяла вълна на новата обитателка. И една бяла пелерина на окачалката до вратата. Стаята спокойно можеше да се окаже и празна: от много години Кулата не беше в състояние да попълни всички квартири на новачките. Подът беше почти толкова бял, колкото стените и дрехите. Всеки ден новачката, живееща тук, беше длъжна да го търка на ръце и колене — самата Егвийн го беше правила, както и Елейн в съседната стая. И кралица да дойдеше да се учи в Кулата, щеше да започне а стая като тази и да търка пода.