Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Перчи се като диво прасе в грахова нива. — Егвийн се намести на леглото; помнеше, че е твърдо, но сега тънкият дюшек й се стори мек като пух в сравнение с това, на което спеше в шатрата. За Ранд не искаше да говорят повече. — Ти сигурна ли си, че тази свада няма да ви създаде по-големи неприятности? — Враждата с тази Лателле едва ли щеше да улесни пътуването им.
— Не допускам. Омразата на Лателле към Нинив беше от това, че всички свободни мъже в трупата вече не са й подръка, за да може да избира. Някои жени май разсъждават точно по този начин. Алудра си стои настрана, а Церандин нямаше да каже „бау“ и на една гъска, докато не й казах да държи малко повече на себе си. Кларине пък е омъжена за Петра. Но Нинив им даде ясно да разберат, че ще откъсне ушите на всеки мъж, който дори си помисли, че може да флиртува с нея, а освен това, представи си, се извини на Лателле, така че се надявам това да оправи нещата.
— Тя се е извинила?
— Помислих си, че ще забуха Лука по главата, когато й каза, че трябва да го направи — самият той не смята, че забраната й се отнася за него — но тя посумтя час-два и накрая се извини. Между другото, мърмореше и нещо за теб. — Тя изгледа Егвийн накриво. — Да не си й казала нещо на последната ви среща? Оттогава е станала… малко по-различна и даже си говори сама. По-точно се кара сама. И доколкото успявам да чуя, става дума за теб.
— Не съм й казала нищо ненужно. — Значи все пак беше прихванало. Освен ако Нинив просто не трупаше гняв за следващата им среща. Но тя нямаше да се примирява повече с нрава й, след като вече знаеше, че не е длъжна. — А ти й кажи от мен, че отдавна вече е време да порасне. И че ако пак забърка нещо такова, ще й кажа и по-лоши неща. Точно така й кажи. По-лошо ще стане. — Нека Нинив да си има едно наум. И или да се държи кротко като агънце… или Егвийн щеше просто да си изпълни заканата. Нинив можеше и да е по-добра със Силата, но тук по-силната беше тя. Така или иначе, нямаше да търпи повече свадите на Нинив.
— Ще й кажа — отвърна Елейн. — Но и ти май си се променила. Сигурно е заради отношението на Ранд към теб.
Егвийн не схвана намека й веднага, а го разбра едва по насмешливата й усмивка.
— Не бъди глупава.
Елейн се засмя звучно и отново я прегърна.
— О, Егвийн, ти един ден ще станеш Амирлинския трон, а пък аз ще стана кралицата на Андор.
— Ако дотогава все още я има Кулата — отвърна Егвийн и смехът на Елейн секна.
— Елайда не може да унищожи Бялата кула, Егвийн. Каквото и да направи, Кулата ще остане. Вероятно няма да остане дълго Амирлин. Щом Нинив си спомни името на този град, обзалагам се, че ще намерим там Кула в изгнание, с Айез Седай от всички Аджи. Без Червената, разбира се.
— Надявам се. — Гласът на Егвийн прозвуча тъжно. Искаше й се да се намерят Айез Седай, които да подкрепят Ранд и да се опълчат срещу Елайда, но това щеше да означава сигурно разцепване на Кулата и след това единството й сигурно никога нямаше да се възстанови.
— Трябва да се връщам — каза Елейн. — Нинив настоява тази от нас, която не е в Тел-айеран-риод, да стои будна, а при това нейно главоболие трябва да си пие билковите чайове и да спи. Да ти кажа, не знам защо толкова настоява. Тази, която бди, не може да помогне с нищо, а и ние двете вече знаем достатъчно, за да сме в безопасност тук. — За миг зелената й рокля преля в бялото палто на Биргит и широките й жълти гащи, след което рязко потрепна и се върна в първоначалния си вид. — Каза, че не бива да го споделям с теб, но тя смята, че Могедиен се опитва да ни издири. Мен и нея.
Егвийн не й зададе очевидния въпрос. Явно беше нещо, което им беше казала Биргит. Защо Елейн толкова настояваше да го запази в тайна? „Ами защото така е обещала. Елейн никога в живота си не е нарушавала обещанията си.“
— Кажи й да внимава. — Малко вероятно беше Нинив да седне и да чака, ако наистина мислеше, че Отстъпницата е тръгнала по дирите й. Помнеше как я бе надвила веднъж, а и без това тя винаги проявяваше повече смелост, отколкото здрав разум. — Отстъпниците никак не са за пренебрегване. Както и сеанчанките, между другото, дори когато се правят на дресьорки. Така й кажи.
— Ти би ли ме послушала, ако ти кажа да внимаваш?
Егвийн я погледна стреснато.
— Аз винаги внимавам. Знаеш го.
— Разбира се.
Последното, което остана от Елейн, бе насмешливата й усмивка.