Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Онова, което е стояло зад демона? — учуди се Миранда, но изведнъж знанието, блокирано в паметта й, се върна. — Мисля, че разбирам.
Гатис кимна.
— И аз мисля, че разбирате. Майстор Пъг, вие, от друга страна, не сте свързан със Сариг. Вашите сили на този свят не са ви дадени свише. Връзките ви с цуранското наследство и с техните практики, вродената ви обвързаност с Мидкемия, са в състояние да ви превърнат в нещо като неутрален посредник във всичко това. Ето защо сега вие имате избор.
— И той е?
— Вие разбирате, че отново започва конфликт, който е от векове, между сили толкова огромни и древни, че тленните ни умове могат много смътно да си ги представят: ние можем да изпълним само своята нищожна роля в този конфликт. Вашият избор е следният: вие можете да продължите да действате като независим агент за онези каузи, които смятате за достойни, или можете да решите да се посветите на Сариг, като заемете мястото на Макрос. Ако направите това, вие ще придобиете по-могъща сила, отколкото вече имате, защото ще притежавате в пълна мяра не само силите и знанието на родните богове на Мидкемия — нали също така притежавате знанието от Келеуан.
— Искаш да кажеш, че съм избран и обучаван, за да стана следовникът на Макрос?
Гатис го изгледа мълчаливо, после каза:
— За боговете съм научил следното: често ние постъпваме по един или друг начин, водени от съображения, в които не сме сигурни. Кой може да каже кое от деянията на Макрос е било без влиянието на Сариг? Макрос ви намери като бебе и отключи нещо рядко и могъщо във вас. Не зная дали е разбирал тогава какво ще бъдете днес. Не мога да твърдя, че ви е избрал за свой наследник, но мога да кажа, че сега вие сте в положението да можете да изберете да станете такъв. От вас зависи.
— От какво се отказвам? — попита Пъг.
— От свободата — каза Гатис. — Ще установите, че се налага да правите неща, без да разбирате точно защо. Макрос твърдеше, че можел да вижда бъдещето, и това отчасти беше вярно, но отчасти това твърдение беше театър, показност от страна на един суетен човек, стараещ се да накара всекиго да мисли, че е много повече от това, което е всъщност. Пълна ирония, защото той беше много по-могъщ от всеки, когото бях срещал — преди да срещна вас, майстор Пъг. Но дори и най-могъщият сред вашата раса си има недостатъци, както установих в последните столетия. Така или иначе, ще откриете, че животът вече не ви принадлежи.
— Твърде много предлагаш, но и твърде много искаш — каза Пъг.
— Не аз, майстор Пъг, а той. — Гатис посочи статуята на бога.
— Колко време има, за да го обмисли? — попита Миранда.
— Колкото му е нужно — каза Гатис. — Боговете я карат полека, според своето си време, животът на смъртните за тях е като отшумял пулс на сърцето.
— Даде ми голяма тема за размишление — рече Пъг. — Какво ще стане, ако откажа?
— Тогава ще чакаме, докато се появи друг. Някой, чието естество и сили са такива, че богът да го избере да облече мантията на Сариг.
Пъг погледна Миранда и каза:
— Още една тема за обсъждане.
Тя кимна.
— Ще ви оставя сами — каза Гатис. — Може би самият бог ще насочи мислите ви. Ако нещо ви потрябва, ще съм във вилата.
После излезе.
— Какво да правим? — попита Пъг.
— Да бъдеш бог? Струва ми се трудно да се откаже.
Пъг я придърпа към себе си и каза:
— Също толкова трудно е да се приеме.
— Е, нали имаме време — каза Миранда и го прегърна.
— А имаме ли? — попита Пъг, щом умът му се насочи към въпроса за войната.
Ерик крещеше заповеди. Битката навлизаше в критичния си стадий. От два дни се сражаваха на втората барикада. Ерик бе преценил добре изискванията за защитата на тази позиция и бе постановил график за смяна на войниците, за да могат всички да отдъхват.
Ранените ги евакуираха с поддържащия обоз към Даркмоор. В момента Ерик знаеше, че е въпрос само на минути преди да даде заповед за оттегляне — и тогава трябваше да подложи на огън дома на своето детство.
Месеци наред бе изпитвал съжаление в очакване на този акт, след като разгледа първоначалния план на Калис, но сега беше толкова изтощен, че не изпитваше нищо. Това сигурно щеше да се промени, когато видеше хана „Червената патица“ и целия Рейвънсбърг обгърнати в пламъци, но точно сега единственото, над което се бе съсредоточил, бе организираното отстъпление.
Врагът изглеждаше неизчерпаем. По груби изчисления на Ерик нашествениците бяха загубили шест хиляди души при двете барикади, докато неговите загуби възлизаха на по-малко от хиляда и петстотин. Но той разбираше, че загубата четири към едно е приемлива за Изумрудената кралица, докато същото съотношение беше гибелно за Кралството. Трябваше да постигне над шест към едно, за да може Кралството да надвие врага.