Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Гълтай, малка уличнице. Знам, че обичаш така. Ох, ох, давай, похотлива развратнице.
Едрото му, тлъсто тяло започна да трепери конвулсивно. Момичето движеше главата си във всички посоки, отваряше от време на време очи и опитваше да му се усмихне, преглъщайки.
— Трябвало е да станеш чешмеджия — измуча той и продължи да лежи като изтощен бик, без да забелязва, че има публика.
Бепи погледа мълчаливо, но след малко забеляза, че госпожица Силверман е изпаднала в шок. Той се приближи до Шаги и каза:
— И заради това ме караш да чакам, Шаги?
Момичето бързо се изправи и избърса устните си. Гърдите й бяха като грейпфрути. Отдалечи се, въртейки големия си задник така, сякаш искаше да съблазни цялата Седма армия.
— Боже мой, не можете ли да зачитате правото на хората да се усамотят? — попита тя, закопчавайки роклята си.
— Не и когато имам уговорен час за среща, малката — отвърна й Бепи. — И си прибери циците, защото притесняваш госпожица Силверман.
Шаги стана, олюлявайки се, и се извини на Бепи, докато запасваше панталона около огромното си шкембе.
— Няма нищо, миличка, върви да обядваш — каза той на момичето.
— Току-що обядвах — усмихна се тя на Шаги и излезе.
Госпожица Силверман стоеше като вцепенена и продължаваше да зяпа Шаги с отворена уста.
— Какво искаш, Мира? — попита я Голдберг. — Отивай си на бюрото. Гледаш ме като еврейка, която за първи път е видяла хуй. Мира, ще престанеш ли да ме зяпаш? Отивай да обядваш, хайде! — заповяда й той, опитвайки се да си загащи ризата.
Бепи реши да се помайтапи с двамата, за да закърпи неудобното положение.
— Видя ли от какво се лишаваш? — каза той, усмихвайки се на Мира. — Утре трябва да обядваш с Шаги.
— Вие сте ненормални! Ненормални! — разкрещя се тя и избяга през вратата.
— Извинявай много, че те накарах да чакаш — каза Шаги, оправяйки вратовръзката си. — Тази кучка ме подлудява. Нямаш представа как духа! Видя ли какви цици има? Още щом засмуче и губя контрол над себе си. Страшно ми е гот да ми целуват задника с безкрайна любов и нежност. Погледни, краката още ми треперят. Можеш ли да повярваш, че на моята възраст краката ми още се разтреперват? Разтрепериха се, когато на четиринайсет години чуках за първи път. Гледай ги, не спират. Тя е невероятна. Изцежда всичко от мен.
— Не се притеснявай, Шаги. Току-що станах свидетел на поредното чудо на света. Радвам се, че ти беше хубаво. Сексът все още си е най-хубавото нещо в живота. Следващото е храната. Хайде да обядваме. Ще си поговорим, докато хапваме. Гладен съм.
Шаги започна плахо да се усмихва. Разбра, че Бепи е по-скоро развеселен, отколкото ядосан.
— Нали знаеш, че вече дадох на Алън твоите двеста хиляди — каза Шаги. — Достатъчно ли са? Ти загуби един човек заради тази поръчка, затова съм готов да платя повече. Досега не ми се е откривала възможност да ти благодаря лично и настоявам да платя повече заради тежката загуба. Много съжалявам за случилото се. Затова поисках да се видим.
— Ти си плати договорената цена. Сделката си е сделка, независимо колко хора сме изгубили. Не ни дължиш нищо, Шаги. Сметките ни са чисти. — Бепи взе менюто, разтвори го и попита: — Как се държат жена ти и дъщеря ти?
— Много са примерни. Страх ги е да мръднат от къщата. Пристрастиха се към плетенето и бродирането. Къщата вече е пълна с пуловери и шалове. Жена ми изпраща прислужницата да им купува прежди. Господи, това нещо наистина върши работа, а? И двете се стреснаха здраво. На кого са му притрябвали толкова пуловери и шалове в Калифорния?
— Да — засмя се Бепи. — Едно убийство наистина е в състояние да промени личността на някого.
— Бефино, искаш ли да дойдеш с мен на откриването на един нов нощен бар довечера? Очаква се да бъде нещо фантастично. Нарекли са го „Планината на илюзиите“. Устроили са бара в една пещера на връх Сидни.
— На връх Сидни?
— Да, измислил го е един кинаджия от Бевърли Хилс. Много обича да прави шантави неща.