Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Амара погледна и видя четири каменни статуи, гледащи надолу към нея. Отвратителните животни стояха на върховете на каменните колони във всеки ъгъл на стаята.
Гаргойлите сигурно тежаха по няколкостотин фунта всеки и Амара знаеше, че дори и да се движат със скорост, не по-голяма от тази на обикновен смъртен, тяхната маса и сила, в пъти превъзхождащи тези на кой да е човек, ги прави абсолютно смъртоносни за всеки застанал на пътя им.
Никой не би успял да блокира невероятно мощния удар на юмрука на гаргойл. Човек можеше само да се махне от пътя им или да бъде смазан от тях. Трети вариант нямаше.
— Запознайте се с моите домакини — каза лейди Плацида, — гаргойлите ще оживеят, ако усетят моите фурии.
Устата й се изкриви горчиво и тя многозначително погледна Рук и малкото момиченце.
— Освен това той ме увери, че аз няма да съм тяхната първа жертва.
Амара стисна зъби.
— Мръсник.
От централното стълбище започнаха да се чуват още викове, приглушени от дебелата врата до неразбираемо мърморене.
— Той е на път за тук, съдейки по звуците.
— Тогава и вашият отряд няма много време — каза лейди Плацида. — Той ще отзове хората си назад и ще залее стълбите с огън. Дори няма да се замисли да пожертва няколко от онези нещастни глупаци в яки, ако това ще му позволи да изгори отряд курсори на короната.
Амара се задави.
— Всъщност само аз съм курсор. Това е Рук, доскоро шеф на Кървавите врани на Калар. Именно нейната помощ ни позволи да стигнем толкова далеч.
Красивите златисточервени вежди на лейди Плацида рязко се извиха, но тя погледна от Рук към детето и на лицето й се появи израз на разбиране.
— Разбрах. И кой друг?
— Граф Калдерон, Инвидия Акватайн и двама нейни слуги.
Очите на лейди Плацида се разшириха.
— Инвидия? Вие се шегувате.
— Страхувам се, че не, милейди.
Върховната лейди се намръщи и очите й станаха пресметливи.
— Има много малко шансове тя да се е включила в тази игра само от добри намерения, графиньо.
— Знам — каза Амара. — Бихте ли се справили с гаргойлите, ако детето не беше част от уравнението?
— Вярвам, че имам някакъв шанс да успея — каза лейди Плацида, — в противен случай Калар нямаше да се нуждае от допълнителни мерки.
Тя отново погледна детето, после към всяка от статуите, и каза:
— Да. Ще се справя с тях. Но това е много малка стая. Няма да имам много време да действам и трудно мога да се боря с тях, ако съм прикована към пода.
Амара кимна, размишлявайки трескаво.
— Тогава това, което трябва да направим — каза тя, — е да решим за какво точно трябва да използвате първия си магически удар.
— За да се освободя, което ще ме постави в положение бързо да унищожа гаргойлите и ще ви даде възможност да излезете от стаята, за да не ви убия всички, докато го правя всичко това — каза лейди Плацида. — И нека не забравяме, че щом разбере, че съм свободна, Калар веднага ще се втурне насам с кръв в очите.
— Надявам се, че вие с лейди Акватайн ще можете да неутрализирате неговата магия, докато успеем да избягаме.
— Гай винаги е предпочитал оптимисти в редиците на курсорите — каза лейди Плацида със сух тон. — Предполагам, че имате някаква гениална идея в това отношение?
— Ами-и. Може и да не е гениална, но имам — каза Амара. Тя погледна към Рук, за да се увери, че я слуша. — Времето ни е малко и ще трябва да помоля и двете ви да ми се доверите. Ето какво искам да направя.
Глава 45
Настъпи нощ, тъмна и непрогледна под буреносните облаци, създадени от шаманите.
През нощта бойният вик на канимите звучеше още по-страшно и Тави почувства как неизбежния примитивен страх от зъбите и гладните им усти нараства в дълбините на мислите му. Когато притича до поста си над портата, магическите лампи не осветяваха стените и единствената светлина беше златната ивица на отиващия си залез.
Не можеше да вижда мъжете на стената достатъчно добре, за да разгледа израженията на лицата им, но когато мина, той чуваше неспокойното движение сред тях — и си отбеляза, че всички са много по-спокойни от повечето по-опитни ветерани. Първото копие се грижеше за кохортата рибки на стената.
— Маркус? — попита Тави, когато стигна до средата на стената.
— Сър — неохотно откликна тъмната фигура до него.