Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Какво ще правим ли? - вълшебницата се плесна по обтягащите бедрата й мъжки кожени гащи и се тръшна в дървеното кресло.

Високите й ботуши изтропаха върху масата. Клара се настани удобно и злобно почна да тъпче тютюн в лулата. - Нищо не може да се направи, Аля. Хлапакът сигурно вече е в Мелиин. А там и архимагът не ще го намери. Не град, а плъхарник - улици, подземия, катакомби...

- Клара, но момчето...

- Знам! Разбирам! - сопна се магьосницата. - Не казвай нищо повече, приятелко. Ох, какво да се прави... Няма как, налага се да се помъкна на гости у Сежес и сие. Големи грижи, големи разправии.

Нашият Керли обаче е способно момче.

Схватливо, съобразително... как само ме измами, калпазанинът...

- Ах, Клара, благодаря ти! Ако не си ти...

- Rhobuar reacyl!! - изруга на джуджешки Клара, при което срамежливата домакиня се изчерви.

- Клара... какви ги приказваш... открай време си цапната в устата...

- Кажи го ти по-благоприлично. аз не мога инак да тегля чертата на пялата лайнарщина! - изсумтя вълшебницата. -Добре. Тръгвам. Бърже-бърже ще се стегна, на път далечен ще потегля... До скоро, Аля. Не тъжи, миличка. Сигурна съм... че след седмица-две ще ти върна обратно скъпия племенник... ако ще вързан да се наложи да го влача! Не, не, не, само не ми благодари, не охкай и недей скимтя! Ще ти се разсърдя!

...Вече почти бе стигнала до дома си. който се намираше в самото сърце на Долината, на брега на Кръглото езеро, когато до вътрешния " слух се докосна мек, деликатен и предпазлив зов:

- Клара, моля да ме извиниш, че те безпокоя...

- Моите почитания, господин архимаг! - мигновено се стегна Клара.

- Хм... сякаш и кокалите ти са войнишки - въздъхна тихо с безплътен глас Игнациус. Най-могъщият вълшебник в множеството светове не понасяше насилието, войната и всичко свързано с това. Към гилдията на бойните магове той винаги се бе отнасял със зле прикрита погнуса. Единственото изключение от това бе отношението му към Клара Хюмел. - Престани да се изпъваш, Kлapa. Не сме на плац, аз не съм легат, ти не си новобранец... Прощавай че навярно те откъсвам от важни дела и занимания, ала дали не би те затруднило да ми отделиш пет минути за събеседване по личен въпрос?

- Пет минути? - не се сдържа вълшебницата. - А ще успеем ли толкова бързо?

- Клaрxен... - с укор произнесе архимагьт.

- Съжалявам, че бях толкова директна, господин Игнациус - пропя с тънко гласче Клара. - Вече тичам. Незабавно. Събличам се по пътя, за да не хабим напразно петте минути...

- Клaрa - сякаш напълно сериозно се разстрои чародеят, - кога ще пораснеш най-после, моето момиче...

Въпреки че Клара бе прехвърлила триста лазарника, Игнациус имаше всички основания да се държи с нея като с малко момиченце, защото бе поне десетократно по-възрастен от нея.

Архимагьт, некоронованият цар на Долината, живееше скромно. Спретната му къщичка се гушеше до Рунния камък, мъртво врастнал в брега на езерото. Камъкът се смяташе за център на селището.