Диамантен меч, дървен меч [bg]

"Май този път се измъкнах чисто" - рече си Кер.

Бродеше през заблатената низина вече повече от три часа и по нищо не личеше, че Клара ще успее да го догони. Заклинанието не бе прецизно насочено и Кер бе изхвърлен на пет мили от западните порти на Мелиин, право в сърцето на непосещаваната от повечето благоразумни хора Вещина гора. Названието се беше запазило от онези времена, когато едва-едва събралото сили Седмоцветие с огън и меч изкореняваше неподвластната му магия. Според слуховете тъкмо тук бяха извършвани вледеняващи кръвта обреди, при които заловените "вещици" -тоест можещите поне малко да баят жени - бяха пренасяни в жертва на неведоми богове. В Долината коментираха, че този варварски метод се оказал доста ефективен.

Оттогава бяха отминали векове. Гората бе излекувала раните си. На мястото на олтари, жертвеници и клади се издигаха непроходими гъсталаци. И въпреки всичко камъните и корените здраво пазеха паметта за страшните деяния.

Бе привечер, нощта се подготвяше да встъпи в правата си.

Сред столетните дънери на високите дървета духовете на въздуха изплитаха меките плитки на мъгливите покривала. Кер зиморничаво сви рамене. Бе прохладно, а той не искаше да използва магия, затова само се загърна по-плътно с наметалото си, като не пропусна да прихване по-удобно глефата. Вещината гора се радваше на лоша слава. Предишните Императори -дядото и бащата на сегашния - неведнъж се бяха заканвали да я изсекат напълно, ала всеки път Дъгата се бе противопоставяла на желанията им. Доколкото можеше да се съди, тук сега се намираше нещо като ловен резерват. Именно във Вещина гора идваха седемте ордена, за да попълнят запасите от твари в зверилниците си. По изобилието на изроди тази гора успешно съперничеше със северните дебри. Младежът съвсем отчетливо усещаше враждебно присъствие, лакоми очи го следяха изпод корените, нечии носове алчно душеха дирите на пътника, от тъмнеещото небе се донасяше плясък на криле, но определено не птичи.