Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Богове на небесата! Спрете, спрете, стига толкова! — извика Шантал. — Нека да поговорим!
Джийн успя да затисне с ръка врата на Бертран. Бертран реагира така бързо и хитро, че хвърли Джийн през рамо. Когато обаче се опита да затвърди предимството си, Джийн предприе също толкова бърз и хитър ход, при който запрати Бертран върху стената. После двамата отново се сбиха, отчаяно си прилагаха хватки, ту се вкопчваха един в друг, ту се пускаха, докато най-после Джийн не се изплъзна и освободи. Това се оказа грешка. По-възрастният мъж използва пространството между двамата, за да замахне с все сила, улучи Джийн в брадичката и най-после го остави. Миг по-късно загуби равновесие и падна ничком, изтощен не по-малко от младия си противник.
— Шантал — каза Монкрейн, — с радост щях да ти обясня, че по няколко причини ролята на Амадин не подлежи на преговори. Ама че лайняна история! Не може да ме накарате да повярвам, че това момче е способно на всичко, което видях, а същевременно използва и напръстник!
Дженора и Джентълмените копелета наобиколиха Джийн, докато Алондо, Шантал и Монкрейн се заеха с Берт. Сбилите се скоро дойдоха на себе си; помогнаха им да седнат, опрени на стената на хана.
— Оптикалите ми! — закашля се Джийн. Когато Локи му ги подаде, той внимателно ги закрепи на носа си и въздъхна с облекчение.
— Пушило! — промърмори Бертран.
Шантал му подаде навит лист тютюн и щракна с малка запалка. Когато тютюнът се запали, Берт скъса пурата на две, запали втората половина от огънчето на първата и я подаде на Джийн. Момчето кимна в знак на благодарност и двамата съперници пушиха спокойно известно време, докато другите слисани ги гледаха.
— Играеш ли хандбал, хлапе? — попита Бертран. Гласът му беше плътен, но имаше силен верарски акцент.
— Разбира се — каза Джийн.
— Ела да играеш с моя отбор следобеда в Деня за назидание. Който падне, купува ел. Вземаме по два копина на човек за участие.
— С удоволствие — каза Джийн. — Само спести крошетата на приятелите ми.
— Разбира се, хлапе! — каза Бертран и размаха пръст на Локи.
— А ти няма да говориш така за жена ми!
— Тогава кажи на жена си да не обижда Верена! — отговори му Локи.
— Виж какво, кльоща такава, и двамата говорим терински — каза Шантал и заби пръсти в гърдите на Локи. — Ако имаш да ми казваш нещо, кажи ми го лично!
— Добре — съгласи се Локи и двамата с Шантал кръстосаха погледи. — Недей да обиждаш Верена…
— Извинявайте — обади се Сабета и без хумор или деликатност побутна Локи да се отмести. — Да не би да съм станала невидима? Аз не се крия зад него, Шантал.
Локи примигна, като чу неласкавото обяснение за себе си.
— Искаш сама да си водиш битките, кучко? — попита Шантал. — Добре. Всеки път, когато поискаш наистина да го правиш, ти се опитваш да хвърлиш…
— Достатъчно! — изрева Монкрейн с глас, от който се разтърсват греди, и раздели двете жени. — Да ви вземат мътните, плиткоумни прахосници! Или се оправяйте, или ще цапардосам някой друг благородник, кълна се в топките и в костите си!
— Шантал, сладост моя — рече Бертран и издиша дим, — когато гласът на Джасмер става глас на разума, трябва да си признаеш, че е време да се успокоиш.
— Верена е Амадин — повтори Джасмер. — Това е положението! Или ще играеш Пентра, или Чаровна слугиня номер четири и цяло лято ще тресеш цомби за Басанти.
Шантал се намръщи, но после предложи ръката си на Сабета.
— Тогава — мир. Надявам се само, че когато си на сцената, слънцето ще изгрява от задника ти, момиче!
Сабета пое ръката на Шантал.
— Когато свърша, няма да си в състояние да си представиш никоя друга в ролята на Амадин за вечни времена.
Бертран подсвирна и се ухили.
— Ха! Това си го биваше! Дай на жена ми два дни да свикне с теб, Верена. Тя ще те накара да я харесаш.
— Много пъти в живота си имах възможност да се уча на търпимост — каза Сабета, леко усмихната.
— Е, ако ти си Амадин — каза Бертран, — кой е Орин? На кого се пада да целува, да въздиша и да зяпа?
Сърцето на Локи сякаш смени ритъма си.
— Тъкмо този въпрос изяснявахме, когато вие се появихте — каза Монкрейн, разтърка с ръка челото си и въздъхна. — Може би трябва да взема решение. Ще потвърдя очакванията. Лукаца, ти ще бъдеш Ферин.
— С удоволствие ще… Почакай, какво? — стъписа се Локи.
— Чу ме. Ролята на Орин изисква повече нюанси. Ще я възложа на Алондо…
— Как така?
— Точка по въпроса — каза Джасмер. — За днес приключихме. Боговете да са ми на помощ, но и аз мога да цитирам правилника на трупата не по-зле от Дженора. Следващият от вас, който пипне с пръст друг актьор, ще бъде уволнен. Пет пари не давам за работата му, акциите му, работното време — ще ви пошляпвам като недоволен баща. А сега — вървете!