Драконите на изчезналата луна [bg]

— Какво виждаш? — попита Паладин Зивилин.

— Виждам света — отвърна тихо Зивилин с премрежени от сълзи очи. — Виждам миналото, настоящето и бъдещето.

— Кое бъдеще? — попита Мишакал.

— Пътеката, по която е потеглил сега светът — отговори Зивилин.

— Значи няма начин да я променим — обади се отново Мишакал.

— Разбира се, че е възможно — каза язвително Рейстлин. — Например всички просто да престанем да съществуваме?

— Искаш да кажеш, че проклетият кендер все още не е мъртъв? — изръмжа Саргонас.

— Не е. Могъществото на Царицата е нараснало неимоверно. Ако изобщо се надявате да я надвиете, Тасълхоф трябва да свърши още една задача с неговото Устройство за пътуване във времето. Ако го постигне…

— … ще бъде изпратен обратно, за да умре — настоя Саргонас.

— Ще му бъде даден избор — поправи го Паладин. — Никой няма да го изпраща никъде и няма да му бъде налагано нищо срещу онова, което иска. Той разполага със свободна воля, както и всички живи същества по лицето на Крин. Не можем да отречем това негово право само защото е свързано със собственото ни неудобство.

— Свързано с неудобство! — изрева Саргонас. — Та той може да унищожи всички ни!

— Ако трябва да поемем този риск в името на нашата вяра — каза Паладин, — тогава така да бъде. Твоята Царица, Саргонас, презира свободната воля. За нея е далеч по-лесно да властва над роби. Ти й се противопостави. Ще боготворят ли твоите минотаври някой, който иска да ги превърне в роби? Бог, който им отказва правото да определят съдбата си, правото да заслужат славата и честта си?

— Не, но пък минотаврите ми имат поне капчица здрав разум. Не са безмозъчни същества като кендерите — измърмори Саргонас, но така, че почти никой да не го чуе. — Това обаче ни води до следващия въпрос. Ако приемем, че кендерът не стане причина за общия ни край — хвърли гибелен поглед към Рейстлин той, — каква казън ще изискаме за богинята, чието име никога повече не желая да споменавам? Богинята, която ни предаде?