Драконите на изчезналата луна [bg]

25

В долината

Армията на елфите пътуваше на север с неотслабваща бързина. Войните ставаха по тъмно и си лягаха късно, като ускоряваха крачките си с песни и разкази за отминалото, които правеха товара им по-лек и развеселяваха сърцата им.

Много от песните и историите на силванестите Гилтас чуваше за пръв път. И обратното — доста от тези на квалинестите бяха съвсем нови за техните братовчеди, макар да не се приемаха с чак такъв интерес, понеже в повечето се говореше за общуването на квалинестите с по-нисши раси, като тези на човеците и джуджетата. Така че силванестите просто слушаха учтиво и ако не можеха да възхвалят песента, изказваха похвала на певеца. Единствената песен, която силванестите не изпяха, беше тази за Лорак и неговия сън.

Когато Лъвицата пътуваше редом с тях, елфите скитници пееха собствените си предания, в които ставаше дума за това как мъртвите отплуват надолу по водите на реката и какво е да живееш волно по върховете на дърветата, без да ти се налага да носиш кой знае колко дрехи. Всичко това за най-голяма радост на Лъвицата и хората й шокираше и силванести, и квалинести. Тя и елфите скитници обаче рядко бяха с останалите, защото почти непрестанно се движеха по фланговете, за да предотвратят евентуални изненадващи атаки, или проучваха пътя пред основната колона.

Алхана изглеждаше така, сякаш бе отхвърлила огромна част от товара на годините от гърба си. Гилтас я бе помислил за изключително красива жена още при първата им среща, но красива с леката багра на късно разцъфнала роза. Сега тя яздеше в ярката есенна светлина. Яздеше с едничката мисъл да спаси сина си, изпълнена със съзнанието и вярата, че Силваношей се е разкаял напълно. Вярно, беше затворник, но дори и затрудненото му положение да се дължеше на фаталната му вманиаченост по онова човешко момиче, сърцето на неговата майка на драго сърце беше готово да забрави тази страна от истината.