Драконите на изчезналата луна [bg]

— Вода — заповяда Алхана. — Дайте вода.

Падналата елфида се опита да заговори, ала Лъвицата не й позволи, не и преди да беше отпила поне няколко капки животворна течност. Младият крал вече беше достатъчно близо, за да осъзнае, че елфидата не е ранена, както си бе помислил първоначално, а просто беше изгубила сили от изтощение и дехидратация. Самар предложи собствения си мех с вода, а Лъвицата внимателно позволи на падналата жена да отпие няколко глътки, без да спира да я окуражава и успокоява. След като няколко пъти си пое въздух, елфидата поклати глава.

— Оставете ме да говоря! — рече задъхано. — Чуйте ме, кралице Алхана! Новините ми са… ужасни…

Ако всичко това се бе случило сред човеци, тълпата вече щеше да се е насъбрала с наострени уши, нетърпелива да чуе и види всичко, което успее. Елфите проявяваха повече уважение. От глъчката и бързите действия на водачите им повечето вече си бяха дали сметка, че новините надали щяха да се окажат добри, но се държаха на разстояние и търпеливо изчакваха да им съобщят онова, което трябваше да научат.

— Кралството на силванестите беше нападнато — каза елфидата. Говореше отпаднало и замаяно. — Нямаха брой. Появиха се откъм реката, грабеха, палеха, убиваха. Толкова много кораби. Никой не можеше да ги спре. Навлязоха в Силванести и даже Мрачните рицари се страхуваха от тях. Повечето просто бягаха. Но в момента са съюзници…

— Великаните? — попита невярващо Алхана.

— Минотаврите, Ваше Величество — отговори елфидата.

Минотаврите са се съюзили с Мрачните рицари. Броят на враговете ни е огромен, а мъртвите са толкова, колкото падащите листа на дърветата.

Алхана хвърли горящ поглед към Гилтас. Очите й го смразиха и едновременно с това прогориха дупка до сърцето му.

Ти беше прав, казваше този поглед. А аз сгреших.

Кралицата му обърна гръб, на него и на всички останали. Отблъсна даже Самар, който понечи да тръгне след нея.

— Оставете ме — заповяда Алхана.

Лъвицата се наведе над падналата жена и й даде още вода. Гилтас бе изгубил дар слово. Не чувстваше абсолютно нищо. Новините бяха прекалено смазващи, за да ги осъзнае напълно. Стоеше на мястото си и опитваше да придаде някакъв смисъл на случващото се, когато забеляза, че стъпалата на падналата елфида са изподрани и окървавени. Беше изтрила ботушите си, вероятно тичайки боса през последните мили. Не можеше да изпита нищо към загиналите, но видът на тази храбра жена го трогна до сълзи. Ядосано замига, за да не им позволи да се появят пред всички. Не можеше да се отдава на тъгата, не и в този миг. Тръгна напред, решен да говори с Алхана.