Политичестки ред и политически упадък [bg]

Изтъкнат представител на китайското възраждане след революцията през 1911 г. е Сун Ятсен, лидер на националистическото движение. Макар негови източници на вдъхновение да са Ейбрахам Линкълн и Френската революция, създадената от него партия „Гоминдан“ е ленинска и авторитарна. След като „Гоминдан“ се отделя от комунистите през 1927 г., под ръководството на Чан Кайшъ приема основен закон, който да служи като временна Конституция на Република Китай. Този закон утвърждава еднопартийното управление на „Гоминдан“ в продължение на период на покровителство, който официално приключва едва през 1946 г. с приемането на конституцията на Република Китай. След оттеглянето си в Тайван след победата на комунистите през 1949 г. гоминданското управление си остава диктатура благодарение на извънредни пълномощия през „Периода на комунистически бунт“. Истинско конституционно правителство идва на власт в Република Китай на остров Тайван през 1991 г. с формалното приключване на „бунта“ и отменянето на военния режим.

Докато конституциите в началото на XX в. до голяма степен са безсмислени, същото не може да се каже за поправките на Гражданския кодекс, публикувани от „Гоминдан“ през 1929 – 1930 г., някои от които са запазени в съвременните закони на Китайската народна република. Три са основните области на реформа, някои от които са свързани с предложените поправки в Сборника със закони на династия Цин от 1911 г. Първата е замяната на списъците със забрани и наказания в стария кодекс на династия Цин със система, която признава правата и отговорностите на гражданите. За пръв път китайските граждани се разглеждат не просто като поданици, подчинени на държавната власт, а като притежатели на юридически права. Втората е икономическа. Старият кодекс на Цин предоставя имуществени права само в рамките на патрилинейни родствени групи, а правото на отчуждаване е свързано със задълженията между членовете на семейството, докато кодексът на „Гоминдан“ признава индивидуалните имуществени права, които подлежат на свободно прехвърляне. Той въвежда цяла област на частното право, свързана с договорните отношения и непозволеното увреждане, смятани за „маловажни въпроси“ в правната система на Цин. И накрая, той атакува правното основание за патрилинейното семейство, като дава на жените пълни права да наследяват имущество и възможност да оспорват тези права пред съда. В тази област китайската правна реформа изпреварва японската.