Произход на политическия ред [bg]

Въвеждането на годишна такса не поставя точка на машинациите на френската държава по отношение на приходите. Държавата продава правото за събиране на косвени данъци на данъчни откупчици, които срещу гарантирането на държавата на фиксирани доходи запазват излишъците от данъчните приходи за себе си. Тя продава и правата за събиране на новите „droits alienes“[154], допълнителни данъци, които скоро надскачат традиционния пряк данък върху земеделската продукция. Освен това държавата може просто да увеличи броя на разпродаваните длъжности, с което да намали цената на съществуващите длъжности и по този начин да понижи имуществените права на притежателите им. Постоянно нарастващото търсене на длъжности изненадва дори създателите на системата. Запитан от Луи XIV как успява да намери нови купувачи на длъжности, неговият финансов министър Пончартрейн отговаря: „Ваше Величество... в момента, в който кралят учреди длъжност, Бог създава глупак, който да я закупи."

Неефективността и възможностите за корупция, които тази система благоприятства, са огромни. Продаваната длъжност интендант на финансите, купувана обикновено от частен финансист, е изключително важна, защото му осигурява предимството да се информира предварително какви оферти възнамерява да направи френската държава. Финансовият министър контролира изгарянето на платежни нареждания и други финансови документи, за да се предотврати проверка на неговите сметки. Докато Англия изгражда модерна теория на публичните финанси и оптимална данъчна система, описана в „Богатството на народите" от Адам Смит[155], френското данъчно облагане е безпринципно и неефективно. Данъкът върху солта например е неравномерен за различните региони на Франция, което насърчава контрабандата от регионите с ниски към тези с високи данъци. А Най–важното е, че френската фискална система преднамерено стимулира подкупите. Заможните хора не инвестират в производствени активи в частната икономика, а харчат парите си за наследствени длъжности, които не създадат, а само преразпределят материални блага. Вместо да насочат вниманието си към технологични нововъведения, те измислят начини за надлъгване на държавата и данъчната система. Това отслабва частното предприемачество и поставя нововъзникващия частен сектор под зависимостта на държавата, в момента в който частните пазари от другата страна на Ламанша процъфтяват.