Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Въвеждането на годишна такса не поставя точка на машинациите на френската държава по отношение на приходите. Държавата продава правото за събиране на косвени данъци на данъчни откупчици, които срещу гарантирането на държавата на фиксирани доходи запазват излишъците от данъчните приходи за себе си. Тя продава и правата за събиране на новите „droits alienes“[154], допълнителни данъци, които скоро надскачат традиционния пряк данък върху земеделската продукция. Освен това държавата може просто да увеличи броя на разпродаваните длъжности, с което да намали цената на съществуващите длъжности и по този начин да понижи имуществените права на притежателите им. Постоянно нарастващото търсене на длъжности изненадва дори създателите на системата. Запитан от Луи XIV как успява да намери нови купувачи на длъжности, неговият финансов министър Пончартрейн отговаря: „Ваше Величество... в момента, в който кралят учреди длъжност, Бог създава глупак, който да я закупи."
Неефективността и възможностите за корупция, които тази система благоприятства, са огромни. Продаваната длъжност интендант на финансите, купувана обикновено от частен финансист, е изключително важна, защото му осигурява предимството да се информира предварително какви оферти възнамерява да направи френската държава. Финансовият министър контролира изгарянето на платежни нареждания и други финансови документи, за да се предотврати проверка на неговите сметки. Докато Англия изгражда модерна теория на публичните финанси и оптимална данъчна система, описана в „Богатството на народите" от Адам Смит[155], френското данъчно облагане е безпринципно и неефективно. Данъкът върху солта например е неравномерен за различните региони на Франция, което насърчава контрабандата от регионите с ниски към тези с високи данъци. А Най–важното е, че френската фискална система преднамерено стимулира подкупите. Заможните хора не инвестират в производствени активи в частната икономика, а харчат парите си за наследствени длъжности, които не създадат, а само преразпределят материални блага. Вместо да насочат вниманието си към технологични нововъведения, те измислят начини за надлъгване на държавата и данъчната система. Това отслабва частното предприемачество и поставя нововъзникващия частен сектор под зависимостта на държавата, в момента в който частните пазари от другата страна на Ламанша процъфтяват.
Френската фискална система от края на XVII в. е изключително назадничава, стоварвайки данъчното бреме върху бедните за сметка на богатите и могъщите. Всички елити – от висшата аристокрация до занаятчиите и градската буржоазия – успяват да си осигурят освобождаване от данъци, стоварвайки най–голямото бреме върху селячеството. Това предизвиква редица селски въстания и бунтове. Увеличаването на данъците в подкрепа на водените от Луи XIV войни е посрещнато с бунтове през 1661–1665, 1670, 1673 и 1675 г., като последният е масовото въстание на Червените шапки[156]. Всички те са потушени насилствено; например в бунта срещу данъците през 1662 г. правителствените войски пленяват 584 бунтовници. Тези над седемдесет и под двадесет години са помилвани; останалите са осъдени на каторжен труд. За да се плаща на армията, се събират данъци, но се налага от фронта да бъдат изтегляни войници, които да ги събират принудително, което е в разрез с техните интереси. Това е важен урок по отношение на данъчната политика, а именно, че разходите по събирането на данъци са обратно пропорционални на легитимността на извършващия данъчното облагане орган.
Фискалната криза, която Франция преживява през първата половина на XVII в. при управлението на Луи XIII и неговия министър Ришельо, а след това на Луи XIV и Мазарини, проправя пътя на административната централизация под ръководството на новата институция на интендантите. Обикновено това са млади служители в началото на своята кариера, които според Токвил, „не упражняват [своите] правомощия въз основата на избор, потекло или покупка". Същественото е, че те нямат връзки нито с местните елити, нито с йерархията на подкупните държавни служители, които отговарят за управлението на фискалната система. Обикновено интендантът наскоро е получил благородническа титла; неговият пряк подчинен е обикновен гражданин. За разлика от подкупните държавни служители и двамата могат да бъдат уволнени по всяко време. Французите са открили същата система, използвана от китайците за назначаване на служители в техните командорства и окръзи или от турците за управлението на техните санджаци. Токвил продължава: