За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXV
Продължение на същата тема
Истина е, че през последните две столетия корабоплаването в Европа се разви много; това, от една страна, й даде нови жители, а, от друга, й отне част от населението. Холандия всяка година изпраща в Индия много моряци, от които само две трети се връщат, а останалите загиват или остават да живеят там; почти същото става и с други страни, занимаващи се с търговия.
На Европа не трябва да се гледа като на отделна държава, която има само отделно корабоплаване. Такава една държава би увеличила населението си, защото всички съседни страни биха се стекли, за да вземат участие в нейното корабоплаване; и моряци ще дойдат в нея от всички краища. Но Европа, бидейки отделена от останалия свят чрез религията, чрез обширните морета и пустини, не би могла да възстанови населението си по тоя начин.
Глава XXVI
Изводи
От всичко това следва да заключим, че Европа и днес още се нуждае от закони, които да благоприятствуват размножението на нейното население; и ако гръцките политици са се оплаквали постоянно от големия брой граждани, които са обременявали републиката, сегашните политици се грижат само за това, как да увеличат този брой.
Глава XXVII
За издадения във Франция закон за увеличение броя на населението
Людовик XIV е определил известни пенсии за тия, които имат по десет деца, и по-значителни пенсии за ония, които имат дванадесет деца; но въпросът е бил не в това да се поощрят явленията, правещи изключение. За да се предизвика всеобщ интерес в това отношение, е било необходимо, както при римляните, да се установят общи възнаграждения или общи наказания.
Глава XXVIII
Как може да се възстанови числеността на населението
Ако една държава обезлюдее от такива временни обстоятелства като война, епидемия или глад, срещу това има средство. Останалите живи могат да запазят своя дух на трудоспособност и изобретателност; и стремейки се да заличат следите от бедствията, да станат поради нещастието, което ги е сполетяло, още по-изкусни. Но злото е почти неизлечимо, ако загубите на население идат от дълбоко, от някакъв вътрешен недъг или от лошо управление. Тогава хората гинат от незабелязана или непривична болест: родени в нищета и немощ, при насилия и предразсъдъци на правителството, те гинат, без често да съзнават причината за своята гибел. Страните, разорени от деспотизма или от прекомерните предимства на духовенството пред миряните, са двата големи примера в това отношение.
Напразно е да се очаква възстановяване на такава държава с помощта на децата, които ще се родят; времето за това е минало; хората, които живеят в пустиня, са лишени от кураж и изобретателност. Със земите, които изхранват цял народ, е трудно да се изхрани едно семейство. Простият народ в такива страни не може да се ползува даже от това, което е част от неговата мизерия, т. е. от пущинаците, с които са покрити тия земи. Духовенството, господарят, градовете, велможите и някои знатни постепенно са станали собственици на цялата земя; разбира се, тя е необработена; но разорените семейства са им я оставили като пасбища, а работникът не им е оставил нищо.
При това положение е необходимо да се осъществи в цялата държава това, което римляните са направили само в една част от своята страна; при недостатъчно население да се постъпи така, както те са постъпили при голямо население, т. е. да се раздаде земя на всички семейства, които нямат нищо; да им се даде възможност да я обработват и сеят. Това разпределение трябва да стане съобразно с желанието на всеки да получи земя и по такъв начин, че да не бъде пропусната нито една минутка за нейната обработка.
Глава XXIX
За приютите
Човек е беден не затова, че няма нищо, а затова, че не работи. Този, който няма никакъв имот, а работи, е толкова състоятелен, колкото и този, който получава сто екю, без да работи. Този, който няма нищо, но има някакъв занаят, не е по-беден от този, който притежава 10 арпана58 земя и я обработва, за да преживява. Занаятчия, който е оставил на децата си своя занаят, им е оставил и наследство, което нараства според броя на децата. Същото не може да се каже за човек, който има 10 арпана земя, за да преживява, и я разделя между децата си.
В търговските страни, където много хора нямат друго освен занаят, държавата често бива принудена да осигури преживяването на старци, болни и сираци. Добре уредената държава черпи средства за това от фондовете на самата промишленост; на едни тя дава работа, която могат да вършат, други учи на работа, което е пак работа.