Раково отделение

— Паша, дай ми поне телефончето си! — избоботи Чали.

Павел Николаевич се направи, че не е чул. Хубав човек бе Чали, но все пак от друг кръг, с други представи, а и не бе много приятно да се свързва с него. Русанов се чудеше как да му откаже така, че да не се обиди.

Излязоха пред входа и Чали веднага забеляза москвича, вече запален от Лаврик и готов всеки миг да потегли, оцени колата и не попита дали е на Русанов, а веднага се осведоми:

— На колко хиляди е?

— Още няма пълни петнадесет.

— А защо гумите са толкова лоши?

— Такава ми се падна… Така са я направили…

— Значи се нуждаеш от гуми?

— А ти можеш ли да намериш, Максим?

— Разбира се! Запиши си и моя телефон! — опря в гърдите на Русанов пръста си Чали. — След като изляза оттук, гарантирам ти, веднага ще ти ги изпратя.

Вече не се налагаше да измисля някаква причина, за да не даде телефона си Русанов! Откъсна листче от тефтерчето си, записа върху него и домашния, и служебния си телефон и го подаде на Максим.

— Чудесно! Ще се свържем! — обяви пред всички Чали.

Мая седна до брат си, а родителите се настаниха на задната седалка.

— Бъди здрав! — извика Максим, вдигнал ръката си като за «рот фронт».

Вратите хлопнаха.

— Ще продължим приятелството! — долетя отново гласът на Максим.

— Е, а сега? — реши да изпита какво е научила от кормуването сестра си Лаврик. — Какво следва?

— Първо трябва да се провери ръчната спирачка! — издекламира Мая.

Колата потегли, разплискала няколко още неизсъхнали локви, и зави зад ортопедичното отделение, където, по средата на асфалтовия прелез, облечен в сив халат и с ботуши, се разхождаше, без да бърза, върлинест болен.

— Натисни клаксона както трябва! — подкани сина си Павел Николаевич.

Лаврик изпълни молбата на баща си. Върлинестият отскочи встрани и се обърна. Лаврик даде газ и мина почти плътно покрай него.

— Измислих му прякор Хищника. Ако знаехте само какъв неприятен и завистлив тип е. Но ти си го виждала, Капа!

— Защо се учудваш, Паша? — въздъхна Капитолина Матвеевна.

— Където има щастие, има и завист. Ако искаш да си щастлив, не можеш да живееш без завистници.

— Класов враг — изръмжа Русанов. — В друга обстановка…

— Тогава бе по-добре да го сгазя, вместо да натискам клаксона! — засмя се Лаврик и за миг се обърна.

— Ти не се обръщай! — изплаши се Капитолина Матвеевна.

И наистина колата поднесе.

— Ти не се обръщай! — повтори думите на майка си Мая. — А аз мога ли да се обърна, мамо?

— Аз няма да му дам колата, за да вози момичетата, да знае!

Когато излязоха от болничния двор, Капа свали стъклото, изхвърли нещо и каза:

— Да бъде проклет този… Дано никога повече не ти се наложи да се върнеш тук, Паша! Никой да не се обръща!