Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Връщането й на кораба накара и Гейдж, и Морис да прекъснат разговора си и да я зяпнат, омагьосани от нейната красота. Но когато Гейдж я прегърна и я притегли към себе си, за да я целуне, сърцето на маркиза бе пронизано от остра болка. Трябваше да се махне от това място. Днес вече се беше нагледал на нежностите и взаимното щастие на двамата съпрузи. Стиснал юмруци, той им обърна гръб, прекоси палубата и слезе от кораба, без нито веднъж да погледне назад.
След излизането на дъщеря си Шемъс побърза да отиде в спалнята, където откри съпругата си да ридае тихичко, притиснала кърпичката към лицето си.
— Успя ли да поговориш с нея? — попита разтревожено той.
— Да, но нищо не се получи, Шемъс. Шимейн е твърдо решена да остане с Гейдж. Казва, че го обичаи че не иска никой друг.
— По дяволите този неин ирландски инат!
— Шемъс! Засрами се! Тя ни е дъщеря!
— Да, и откривам у нея собственото си проклето твърдоглавие.
— Може би тя е права, Шемъс — скръбно промълви Камий. — Какво право имаме да осъждаме този човек, след като не знаем почти нищо? Шимейн се кълне, че слуховете са пълна лъжа, продиктувана единствено от завист и ревност. Някаква стара мома, която искала Гейдж да се ожени за нея…
— Ще видим какво може да стори Морис — измърмори Шемъс почти на себе си. — Дано той успее да я убеди да се върне с нас. Някога тя твърдеше, че го обича, а аз знам, че и той я обича.
— Не смятам, че Шимейн ще си дойде у дома с нас, Шемъс, не и без своя съпруг. А ако я накараме насила, ще ни намрази завинаги.
— Искаш да кажеш, че сме я загубили?
— Да, Шемъс, боя се, че е така. Загубихме нашето малко момиченце. Шимейн е пораснала. Станала е жена, и то жена, която сама взема своите решения.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Идат! — обяви Фланъри малко след като Гилиън отведе Андрю да търсят животни из гората. Гейдж и Шимейн отидоха при дърводелеца до парапета и проследиха с очи пръста му, който сочеше към голямата лодка, приближаваща пристана за товари. Скоро тя стигна до брега и от нея скочи висок мъж с триъгълна шапка, който завърза въжето за един стълб, докато в същото време другият мъж в лодката прибираше веслата.
Първият джентълмен съпроводи две от младите дами нагоре по стъпалата на кораба, а гребецът помогна на третата. Щом съзряха Шимейн, двамата мъже свалиха почтително шапки. На ръст бяха колкото Гейдж. По-възрастният имаше гъста тъмнокестенява коса, вързана на опашка над високата колосана яка на сюртука му. Лицето му бе четвъртито, с изсечени черти и кафяви очи. Ситните бръчици около устата му, в която блестяха два реда равни бели зъби, подсказваха, че това е весел човек, обичащ смеха.
Фланъри го представи.
— Капитан Торнтън — каза той, като се обърна към работодателя си, — това е капитан Бошан…
— Натаниъл Бошан — кимна мъжът и протегна ръка на Гейдж. — Или само Нейтън, ако предпочитате…
Последва обичайният отговор:
— Всички ме наричат Гейдж.
След като се запозна и с Шимейн, капитанът представи придружителките си.
— Това са моите сестри близначки Габриел и Гарланд — обясни той, сочейки двете по-млади жени. Сетне прегърна тъмнокосата жена, която бе застанала до него. — А това е съпругата ми Шарлот.
Близначките имаха златистокафяви, блестящи очи и коси, черни като гъстата грива на по-младия мъж. Всъщност, колкото и да бе удивително, Гарланд приличаше по-скоро на него, отколкото на сестра си.
— Моят по-малък брат Рурк — потупа го по рамото Натаниъл.
— Ваш верен слуга, мадам Торнтън — поклони се галантно Рурк на домакинята и я дари с ослепителна усмивка. — Красотата ви поразително напомня за хубавиците, които съм виждал на онзи чуден остров Ирландия, мадам.
Зелените й очи грейнаха.
— Подозирам, че и у вас има нещо ирландско, сър, ако се съди по вашето сладкодумие.
Рурк отметна глава назад и се засмя доволно.
— Наистина много харесвам ирландците, дума да няма.
— Значи имате отличен вкус, сър — отбеляза Шимейн, с което предизвика развеселения смях на мъжете.
Габриел пристъпи напред. В очите й трепкаха дяволити пламъчета.
— Мисля, че е добре да ви предупредя за брат ми, госпожа Торнтън. Той, изглежда, е решил да си остане ерген, въпреки че възрастта му напредва. При все това се държи с всяка хубава жена така, сякаш е единствената, на която би позволил да завладее сърцето му. В действителност той ще се опита да завладее вашето, стига да може.
— Засрами се, пиленце — смъмри я шеговито Рурк. — Позволяваш си да ме съдиш строго, а самата ти вече навърши двайсет години и още не си намерила подходящия мъж.