Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Веждите на Камий се сключиха в болезнена гримаса.
— Ще може ли той някога да ти даде онова, което е способен да ти даде Морис?
Шимейн долови лекото треперене в гласа й и тревогата, изписана на лицето й. Но колкото и да обичаше майка си, за нищо на света нямаше да й позволи да я подмами с хубави дрехи или обещания за несметни богатства и да я откъсне от Гейдж.
— Мамо, аз обичам мъжа си и не искам никой друг…
— Но много хора казват, че той е убил първата си жена…
— Да, познавам неколцина от онези, които се осмеляват да говорят такива неща. Ако се срещнеш с тях лично, мамо, сама ще разбереш що за хора са това и защо толкова разпалено разпространяват истории, съчинени от самите тях. Роксана Корбин е една стара мома, която мечтае да се омъжи за Гейдж още от пристигането му във Вирджиния преди повече от девет години. Той обаче се е оженил за Виктория и това я е наранило дълбоко. Кой знае, може дори самата тя да е убила Виктория. Най-малкото, именно Роксана е открила трупа, така че това не е невъзможно. Когато двамата с Гейдж се оженихме, тя дойде тук, наруши уединението ни в момент, в който празнувахме своята любов, и се закле да разкаже на всички, че той е убил Виктория. Тя е зла жена, мамо. Опитала е всичко, за да спечели Гейдж, и след като не е успяла, жадува да го унищожи. Нима това е човек, на когото може да се вярва? Ти би ли се усъмнила в татко, ако някой завистник дойде и ти каже, че той е крадец?
— Не, разбира се, че не, Шимейн, но…
— Никакво „но“! — вдигна ръка Шимейн, за да накара майка си да замълчи. — Няма да слушам повече обиди по адрес на моя мъж! И ако си донесла тези дрехи с надеждата да ме убедиш да напусна Гейдж, вземи си ги обратно. Ще мина и без тях. И разбери веднъж завинаги, мамо — Гейдж е единственият мъж, когото обичам, и нищо, освен смъртта, не може да ме откъсне от него!
Камий притисна треперещата си ръка към гърдите си в опит да потисне болката, която разкъсваше сърцето й.
— Как да те оставя тук с него, когато знам, че може би не си в безопасност… че може да убие и теб?
— Мамо, моля те — промълви нежно Шимейн. — Не се тревожи за Гейдж…
— Не мога да не се тревожа, Шимейн — въздъхна отчаяно Камий. — Ти си единствената ни рожба… нашето скъпо малко момиченце. Не бихме понесли да те загубим! А и си толкова млада! Нямаш достатъчно опит с мъжете! Гейдж е много по-възрастен…
— Той е само две години по-голям от Морис — прекъсна я Шимейн. — Нима смяташ, че тези две години променят толкова много нещата?
Майка й вдигна вежди, опитвайки се да намери оправдание за предубежденията, които изпитваше към заселника.
— Гейдж изглежда много по-възрастен.
— Навярно защото нищо не му е било поднесено на тепсия, мамо. Трябвало е да работи упорито, за да постигне нещо в живота си. Също като татко на времето.
— Баща ти беше много по-млад, когато се оженихме…
— Нека сложим точка на този разговор — прекъсна я Шимейн. Майка й се опита да каже още нещо, но тя решително поклати глава. — Отивам да покажа на Гейдж роклята си. Надявам се докато се върна вече да си се примирила с мисълта, че съм омъжена за него и че няма да позволя на никого и на нищо да попречи на брака ни. Скоро ще имаш внук, мамо, и ми се иска да вярвам, че го очакваш със същото нетърпение, с което го очаквам самата аз. Моля те, не си губи времето да ми говориш за ненавистта и недоверието си към моя съпруг, защото това може само да ме отчужди от теб.
Камий поклати леко глава и изтри носа си с дантелената си кърпичка.
— Аз не изпитвам омраза към Гейдж, Шимейн. Кълна се, че ако можех да се уверя в неверността на обвиненията срещу него, щях да съм доволна и да се радвам, че го обичаш толкова.
— Тогава се моля да се случи нещо, което да разсее страховете ти — тихо каза Шимейн. — Защото не мога да те гледам как плачеш.
После целуна нежно майка си и излезе от спалнята. Уилям пръв забеляза промяната в облеклото и прическата й и я възнагради с комплимент, излязъл сякаш от устата на изискан светски ухажор:
— Щом стаята се изпълни със светлина, бях готов да се закълна, че слънцето е изгряло повторно, но сега виждам, че това прекрасно сияние се излъчва от теб, скъпа Шимейн.
— Много сте галантен, милорд — отвърна Шимейн с грациозен реверанс и се отправи към входната врата. На прага обаче се спря и погледна през рамо към Андрю, който се бе наместил удобно в скута на негова светлост. — Отивам да видя баща ти, Анди. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Отивам пли татко! — възторжено съобщи момчето на дядо си и скочи на крака.
Шимейн улови малката му ръчичка, усмихна се в отговор на обезпокоения поглед на баща си и излезе от къщата.