Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Нали… харесваш… книгите на Скот. — Тя се задъхваше като бегач, но постепенно черните точки пред очите й се разсейваха. — Харесва ли ти неговият свят, господин Дули?
— Къде… — Устните му се движеха, но гласът му заглъхна.
— Бумна луна, досами Приказната гора, близо до гроба на Пол, брата на Скот.
Лизи си даваше сметка, че за нея (и за Аманда) Дули ще е опасен и тук колкото в кабинета на Скот веднага, щом възвърне остатъка от разсъдък, който му е останал, но все пак огледа пурпурния склон и притъмняващото небе. Слънцето пак залязваше — кълбо от оранжев огън — и луната изгряваше. Както и предишния път тя си помисли, че пламтящата красота на гледката може да я убие.
Само дето в момента имаше нещо по-опасно от убийствената красота. Загоряла ръка се вкопчи в рамото м.
— Какво си ми направила, ма? — изхриптя Дули. Очите му се блещеха зад празната рамка. — Да не искаш да ме хипнотизираш? Щото не си познала.
— О, Дули! Искаш всичко, което бе на Скот, нали? Това тук със сигурност е по-хубаво от който и да е непубликуван роман или от кълцането на една жена със собствената й отварачка, нали? Огледай се! Цял нов свят чака да бъде открит! Място, сътворено от въображението! Реалност, изтъкана от мечти! Разбира се, в гората е опасно — навсякъде е опасно, падне ли нощта. Но аз съм уверена, че безстрашен ненормалник като теб…
Видя намерението му, видя собственото си убийство в налудничавите очи, подобни на празни фасунги, и извика сестра си… изпитваше ужас, но същевременно в нея напираше смях. Напук на всичко. Смееше се на него. Отчасти защото изглеждаше доста глупаво с очилата без стъкла, но най-вече защото в този миг на живот и смърт най-неочаквано я осени култовата реплика от един брадат виц за курви: „Хей, момчета, идеята ви омекна!“ Фактът, че не си спомняше самия виц, предизвикваше още по-голямо веселие.
После дъхът й свърши и смехът й секна. Остана само хриптене.
5.
Заби в лицето на Дули своите къси, но доста остри нокти, и остави три кървави резки на едната му страна, но хватката му около гърлото й не отслабна — напротив, той даже я стисна по-яко. Хриптенето й се усили, звукът напомняше скрибуцането на някакъв примитивен механичен уред със замърсени части. Сортировачката на господин Силвър може би.
„Аманда, къде си, да му се не види?“ — помисли си Лизи, в този момент Аманда се появи, избрала нова тактика. Коленичи, хвана члена на Дули с ръце… и го изви.
Той нададе вой и блъсна Лизи. Тя полетя, падна по гръб върху тревата, с усилие се изправи на крака, докато едва си поемаше дъх. Дули стоеше превит надве, притиснал с ръце слабините си. Позата му извика у Лизи спомен за един инцидент на люлката в училищния двор, за който Дарла беше заявила делово: „Ето една от причините да се радвам, че не съм момче“ Аманда се хвърли върху него.
— Манда, не! — Викът на Лизи закъсня. Дори и ранен, Дули беше прекалено бърз. Лесно се изплъзна от Аманда и я удари с юмрук. С другата си ръка изтръгна безполезните си очила и ги запрати на земята. Всеки намек за здрав разум беше изчезнал от сините му очи. Дули спокойно би могъл да бъде мъртвецът от „Стръвни дяволи“, който неумолимо се катери по стената на кладенеца, за да потърси отмъщение.
— Хабер си нямам къде сме, но едно ще ти кажа, госпожа: няма да се върнеш вкъщи.
— Освен, ако не ме хванеш, ти си този, който никога няма да се прибере вкъщи. — Лизи отново се изсмя. Беше уплашена — направо ужасена, но смехът напираше в нея, може би, защото беше разбрала, че е нейният нож. Колкото повече се смееше, толкова по-силно забиваше острието в плътта на лудия.
— Я не ми се хили, кучко! — изрева Дули и се затича към нея.
Лизи се обърна и побягна. Едва беше направила две крачки към пътеката обаче, когато чу как Дули пищя от болка. Погледна назад и видя, че е повален на колене. Нещо стърчеше от рамото му и ръкавът му бързо потъмняваше. Той се олюля, изпсува и го дръпна. Нещото помръдна, но не излезе. Дули пак извика и го сграбчи с другата си ръка.
Лизи разбра. Прозрението дойде мигновено с невероятна яснота. Той беше понечил да хукне след нея, но не беше направил и крачка, защото Аманда го беше спънала. И той беше паднал върху дървения кръст на Пол Ландън. Дъската стърчеше от рамото му като грамадна топлийка. Дули успя да я измъкне и я захвърли. От раната шурна още кръв и по лакътя му се спусна алено поточе. Лизи знаеше, че трябва да отклони гнева му от Аманда, която лежеше безпомощно почти пред нозете му.
— Не можеш да ме хванеш, не можеш да ме хванеш! — затананика и му се изплези, размахвайки пръсти зад ушите си, за да препълни чашата на търпението му. Не подозираше, че си спомня тези детски номерца.