Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Стига толкова! — Дули изплува от мрака. Изплува като гмуркач от черните води с шнорхел и цялата необходима екипировка. Разбира се, гмуркачите не държат книжни кесии пред гърдите си, сякаш да се предпазят от ударите на жестоки вдовици, които знаят твърде много. Лизи не му обърна внимание. Не знаеше дали Аманда още държи оръжието и не и пукаше. Беше побесняла от гняв.
— Разговаряхте ли с Коул за книгите на Скот по време на груповите терапии? Естествено. За ролята на бащата в тях. И след като са те пуснали, се е появил Лудбоди като баща от книгите на Скот. Едно от добрите татенца. След като са те пуснали от закачалника. След като са те пуснали от фабриката за писъци. След като са те пуснали от академията за клоуни, както е прика…
Дули нададе писък, изпусна книжния плик (съдържанието му издрънча) и се нахвърли върху Лизи. Остана и време, колкото да си помисли: „Затова исках ръцете ми да са свободни.“
Аманда също изпищя и писъкът й почти заглуши неговия. Само Лизи беше спокойна, защото само тя знаеше какво прави…, ако и да не знаеше точно защо. Не се помъчи да избяга. Разтвори обятия за Джим Дули и го хвана като болест.
3.
Щеше да я повали на пода и да я затисне с тялото си — Лизи не се съмняваше в намеренията му — ако не беше бюрото. Остави се тежестта му да я повлече. Долови мириса на пот от косата и от тялото му. Почувства как очилата му се забиха в слепоочието й и чу тракане под ухото си.
„Зъбите му! — помисли си тя. — Мъчи се да захапе шията ми.“
Задникът й се удари в бюрото. Аманда пак изпищя. Последва оглушителен изстрел, за миг проблесна ослепителна светкавица.
— Остави я на мира, копеле мръсно!
„Изрепчи се, обаче стреля в тавана“ — помисли си Лизи и затегна хватката си около врата на Дули, когато той я огъна назад, все едно бяха на финала на страстно танго. Долавяше мириса на барут, ушите й бучаха, усещаше еректиралия му член.
— Джим — прошепна, без да го пуска. — Ще ти дам, което искаш. Позволи ми да ти го дам!
Той леко отслаби хватката си. Лизи долови объркването му. В този миг Аманда изрева като тигрица и скочи върху гърба му, а Лизи отново беше смачкана под тежестта му. Гръбнакът й изпука застрашително, но тя успя да зърне овалното петно на лицето му и разбра колко е уплашен. „През цялото време ли се е страхувал от мен?“ — запита се.
Сега или никога, малка Лизи.
Тя подири очите му зад смахнатите стъкла на очилата, откри ги и сключи поглед около тях. Аманда все още фучеше като котка върху гореща скара и налагаше Дули с юмруци по раменете. Юмруци. Значи беше хвърлила револвера. Може би беше по-добре.
— Джим. — Божичко, тежестта му я смазваше. — Джим.
Той сведе глава, сякаш привлечен от хватката на погледа й и от силата на волята й. За миг Лизи си помисли, че няма да го достигне. Тогава, с едно последно отчаяно стрелване напред — „Пафко до стената“ — би казал Скот, цитирайки Бог знае кого, тя успя. Вдъхна миризмата от вечерята на Дули — месо и лук, когато притисна устни към неговите. Отвори ги с език, превзе устата му и така преля втората си глътка от извора. Почувства как сладостта си отива. Светът затрептя и се разми, започна да изчезва. Стените станаха прозрачни, тя долови смесените ухания на другия свят: червен жасмин, бугенвилии, рози, кактус.
— Джеромино — изрече тя и масивното бюро под нея се превърна в дъжд, сякаш беше чакало точно тази дума. Само след миг изчезна напълно. Тя падна, Джим Дули се стовари върху нея, Аманда, която още пищеше, падна върху двамата.
„Бум! — помисли си тя. — Бум, край.“
4.
Приземи се на плътната постеля от трева, която й беше толкова добре позната. Струваше й се, че би могла да лежи върху нея цял живот. Остана й време колкото да мерне дърветата на Хълма на обичаните, преди въздухът да излезе от дробовете й с шумно „уф“. Черни петна затанцуваха пред очите й в заревото на залеза.
Щеше да изгуби съзнание, ако Джим Дули не се беше отместил. Той отърси Аманда от гърба си като мръсно коте. Надигна се и се втренчи в хълма, покрит с килим от лупина, обърна се на другата страна към влюбените дървета, от които започваше Вълшебната гора, както някога я бяха нарекли Пол и Скот Ландън. Лизи беше потресена от лицето на Дули. Приличаше на череп с кожа и коса. След малко осъзна, че е заради тясното му лице, заслонено от сенките на вечерта, и очилата, чиито стъкла бяха останали в другия свят. Очите му гледаха през празните рамки. Устата му зееше, сребриста лига се точеше между разтворените му устни.