Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Тя не. Чавана се опитаха да издърпат Лателле, а Терик най-вероятно ще куца още няколко дни, да не говорим за подутите устни на Бръг. Накрая се наложи Петра да отнесе Лателле във фургона й и се съмнявам, че тя ще си покаже носа навън още доста време. — Елейн поклати глава. — Лука не знаеше кого по-напред да обвини — един от акробатите му окуцял, а дресьорката му на мечки реве на леглото си — затова обвини всички, а аз си помислих, че Нинив се кани да смаже и неговите уши от бой. Добре, че не преля — уплаших се, че ще го направи, но измъкнаха Лателле от полесражението навреме.
Амис и Баир си размениха неразгадаеми погледи — очевидно не бяха очаквали, че Айез Седай могат да се държат точно по този начин.
Самата Егвийн също се почувства леко объркана, но главно от имената на всички тези хора, за които беше чувала съвсем накратко. Странни хора, пътуващи с лъвове, кучета и мечки. И Илюминаторка. Не можеше да повярва, че този Петра е толкова силен, колкото твърдеше Елейн. Но пък, от друга страна, Том не само жонглираше, но гълташе и огън, а това, което правеха Елейн и Джюйлин, звучеше също толкова странно, въпреки че се използваше Силата.
Ако Нинив бе понечила да прелее… Елейн трябваше да е видяла сиянието, ако Нинив бе прегърнала сайдар. Независимо дали имаха сериозна причина да се крият, или не, двете нямаше за дълго да останат скрити, ако една от тях прелееше и хората я видеха. Очите и ушите на Кулата със сигурност щяха да чуят — такава новина се разнасяше бързо, особено след като все още не бяха напуснали Амадиция.
— Да кажеш на Нинив, от мен, да гледа да си сдържа нервите, че иначе аз ще й кажа някои неща, които никак няма да й харесат. — Елейн изглеждаше смаяна — Нинив със сигурност не й беше казала какво се бе случило между двете — и Егвийн добави: — Ако тя прелее, можете да сте сигурни, че Елайда ще го разбере още преди някой гълъб да успее да прелети до Тар Валон. — Повече не можеше да каже: бездруго думите й предизвикаха ново споглеждане между Амис и Баир. Те така и не бяха споделили какво си мислят за разцеплението в Кулата и за новата Амирлин. — Съжалявам, че не мога да ви хвана и двете заедно. Ако си бяхме самички в Кулата, в нашите стаи, щях да ви науча аз.
Елейн я изгледа почти толкова царствено и хладно, колкото и Баир преди малко.
— Опитай само.
Дали я разбра? Сами. Без Мъдрите. В Кулата. Егвийн можеше само да се надява. По-добре беше да смени темата и да се надява, че Мъдрите няма да доловят подтекста в думите й, както се надяваше, че е успяла Елейн.
— Тази свада с Лателле ще ви създаде ли проблеми? — Какво ли мислеше Нинив за това? У дома тя щеше да довлече всяка жена, направила същото, пред Женския кръг толкова бързо, че очите й щяха да изхвръкнат. — Вече би трябвало да сте стигнали почти до Геалдан.
— Още три дни, казва Лука, ако имаме късмет. Менажерията не се движи много бързо.
— Може би трябва вече да ги оставите.
— Може би — отвърна замислено Елейн. — Всъщност бих искала само веднъж да походя на въже пред… — Тя поклати глава и погледна към Каландор, деколтето й се смъкна надолу, след което отново се прибра. — Не знам, Егвийн. Сами едва ли щяхме да се движим по-бързо, а и все още не знаем накъде да тръгнем. Да не говорим, че Нинив ще кипне, ако се наложи да изоставим фургона и да купим коне или карета. Освен това научаваме много неща за сеанчанците. Церандин е служила като дресьорка на с’редит в Двора на Деветте луни, където живее императрицата на Сеанчан. Вчера ни показа неща, които е взела със себе си, когато е избягала от Фалме. Егвийн, тя има и ай-дам.
Егвийн неволно пристъпи напред и полите й забърсаха Каландор. Клопките на Ранд не бяха реални, каквото и да приказваше Нинив.
— Можеш ли да си сигурна, че тя не е сул-дам? — Гласът й трепереше от гняв.
— Сигурна съм — отвърна успокоително Елейн. — Лично поставих ай-дама на нея и нямаше никакъв резултат.
Това беше една малка тайна, която самите сеанчанци не знаеха, или ако я знаеха, я криеха много добре. Техните дамане бяха жени, родени с искрата, жени, които рано или късно щяха да започнат да преливат, макар и неуки. Но сул-дам, тези, които контролираха дамане — те бяха жените, които се нуждаеха от обучение. Сеанчанците смятаха жените, които могат да преливат, за опасни животни, които трябва да бъдат държани под контрол, но въпреки това, без да съзнават, удостояваха мнозина от тях с почетна длъжност.
— Не разбирам целия този интерес към Сеанчан. — Амис произнесе името непохватно; никога не беше го чувала, преди Елейн да й го спомене на предишната им среща. — Това, което вършат, е ужасно, но нали са си отишли. Ранд ал-Тор ги е победил и те са побегнали.