Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ти каза, че сте били свързани с таласъмите така, както елфите са родствени с моредел — каза Пъг.
— Това е твърде опростено. Елфите и Тъмните братя са от една и съща раса, но са поели по различни пътища. Моят народ, макар и далечно родствен на таласъмите, бе нещо повече. Бяхме раса на учени и учители, на артисти и музиканти.
— Какво се е случило? — попита Миранда.
— Войните на хаоса продължиха столетия. За боговете те бяха почти мигновени, но за по-нищожните същества траеха цели поколения. Човеци, таласъми, и джуджета бяха сред онези, които дойдоха на Мидкемия в края на Войните на хаоса. Моят народ остана на родния ни свят. Докато другите раси укрепваха и процъфтяваха, моята — не. Макрос ме намери — последния от моята раса — и ме доведе тук.
— Съжалявам — каза Миранда.
Гатис сви рамене.
— Така е във вселената. Нищо не трае вечно, навярно и самата вселена. Но едно от нещата, което беше моят народ, наред с всичко друго, което вече споменах, беше жречеството.
Пъг се облещи.
— Били сте магическо жреческо братство?
— Точно така. Бяхме поклонници на Сариг, макар да го почитахме под друго име.
— Продължавай, моля те.
— Като последен от своята раса, аз отчаяно търсех някой, който да продължи култа към Бога на магията. Преди да умра исках да видя продължението на онова, което вярвахме, че е най-важната кауза — връщането на магията на Мидкемия.
— На Мидкемия винаги е имало магия — каза Миранда.
— Според мен той има предвид Висшата магия — каза Пъг.
— Нещо повече — каза Гатис. — Връщането на магията в замисления й ред.
— Замислен от кого? — попита Миранда.
— От естеството на самата магия.
— Тоест магия няма — каза Пъг и се засмя.
— Точно така — каза Гатис. — Накор вярва, че във вселената съществува някаква първична реалност, която всеки може да манипулира, от която да спечели облага, да я използва, стига да опита. И отчасти е прав. Това, което при хората е известно като Низша магия, е интуитивна магия, магия на поезията и песента, на чувствата и сетивата. Ето защо низшите магьосници използват тотеми и стихии, с които да ги свързват. Жреците от другите ордени вярват, че всяка магия е отвърната молитва. Те са прави, макар и не по начина, по който си го представят. Не техните богове отвръщат на молитвите им, а по-скоро самата магия откликва в съзвучие с естеството на техния специфичен религиозен призив. Ето защо върховните жреци и други извисени членове на всеки орден могат да постигнат сходни магии, докато в очите на по-низшите практикуващи това би означавало анатема. Всичко е едно цяло.
— Искаш да кажеш, че магьосниците всъщност са поклонници на Сариг? — попита Миранда.
— И така може да се каже, но не е точно това. Всеки път, щом се изпее заклинание на Висшата магия, има възможност за молещия се, за една малка частица от това преклонение да захрани Сариг, да го доведе малко по-близо до завръщането му при нас.
— Добре де — каза Миранда. — Защо тогава не си в Звезден пристан да си събираш поклонници?
— Въпрос на политика — засмя се Пъг.
— Точно така — каза Гатис. — Представяте ли какво ще стане, ако някой като мен се появи там и обяви на всеослушание всичко, което ви казах?
— Схващам мисълта ти — каза Миранда. — Аз самата съм преживяла достатъчно, за да знам, че може би си прав, и въпреки това ми е трудно да го повярвам.
— Това е защото си продукт на своето обучение, както и аз — каза Пъг. — Трябва да се извисим над това.
— Но какво общо има то с нас? Искам да кажа, защо ни го казваш сега, Гатис?
— Макрос Черния беше най-могъщият майстор на магията на Мидкемия до завръщането на майстор Пъг от Келеуан — каза Гатис. — Моята задача е да остана възможно най-близко до най-могъщата личност, която и да е тя, докато съм жив. Докато Черния беше жив, колкото и далече да се намираше, аз бях свързан с него. Сега той вече не съществува, а аз трябва да продължа мисията си да работя за Сариг.
— Значи искаш да създадеш подобна връзка с мен? — попита Пъг.
— Може да се каже и така. Но трябва да разберете какво точно означава тя.
— Знаете каква бе връзката между Макрос и Сариг — продължи Гатис. — Сариг държеше на Макрос като на нещо свое, като на свой агент на Мидкемия, и го снабдяваше със своята мощ. Вие бяхте този, който разкъса връзката между тях.
— Но накрая Макрос използва силите на Сариг, за да победи Маарг.
— Вероятно — каза Гатис. — Не бях там, за да го видя, но ако е било така, както ми го описахте, когато се върнахте, значи е било последният дар на Сариг за Макрос, силата да унищожи самия себе си и демона, вместо да стане плячка на онова, което е стояло зад демона.