Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Сега дон Данте имаше достъп до резервите на мафията. Въпреки че разполагаше със своя собствена малка армия, към него бяха прехвърлени още десет воини, привлечени от Сицилия. Воините оставаха на негово подчинение завинаги. Те щяха да бъдат придатък към фамилията му. За тях думата му щеше да бъде закон. Всеки от доновете на Ню Йорк предложи по две имена на воини като подарък за новия дон. Ако някой от тях покажеше нелоялност към дон Данте, всички фамилии щяха да подпишат смъртната му присъда.
Бепи не можеше да си обясни как слухът плъзна толкова бързо по улиците. Дори малките деца вече знаеха. Предпочиташе да го наричат със старото му име, Бефино, но можеше ли да откаже един такъв подарък? Да стане дон бе мечтата на всеки в Бруклин. Обаче не можеше да свикне с новите си титла и име.
Всеки път, когато влезеше в кварталния клуб, някое хлапе изтичваше при него и казваше: „Добър вечер, господин Данте.“ Веднъж Бепи се спря и се вгледа в лицето на едно от момчетата, усмихнато като цвете над яката на полото му. Спомни си как като момче правеше същото пред местния бос.
Той се усмихна и попита:
— Как си с училището, малкия?
— Не обичам училището — отговори момчето. — Противно ми е.
— И какво, цял живот обувки ли искаш да лъскаш?
— Не. Някой ден ще стана наемен убиец.
Този отговор стресна Бепи. Очите му трепнаха и в съзнанието му изплува образът на друго момче, което влиза в личния кабинет на един човек и преди да натисне спусъка, му иска парите.
Дойде зимата и обилни снеговалежи задръстиха улиците на Ню Йорк.
— Как можеш да понасяш този сняг? — попита Алън, докато обядваха в един деликатесен ресторант в Манхатън. — От двадесет години не съм обувал ботуши. Я ме погледни. Толкова съм навлечен, че приличам на Дядо Коледа.
— Прав си. И аз не мога да понасям тая мръсотия.
Поглеждайки над рамките на очилата си, Алън попита:
— Дон Данте ли искаш да те наричаме, или Бефино?
— Хайде, Алън, стига глупости. Вече започваш да дрънкаш като Бен. Изобщо не се вживявам. Името ми е Бефино, нали? Това е положението. — Той вдигна поглед към тавана и завъртя очи. — Дон Данте… Точно толкова ми трябваше това, колкото и дупка в челото.
Алън пъхна една едра и сочна кисела краставичка в устата си и отхапа от нея.
— Шаги Голдберг има представителство в Палм Спрингс и иска да те види. Каза, че не е за нещо важно. Опитай краставичките, страхотни са! — Отхапвайки още веднъж, той попита: — Кога можеш да отидеш в Палм Спрингс?
— Защо? Да не би нов негър да се е намърдал в кревата му?
— Не, няма такова нещо — отвърна през смях Алън. — Просто споменах, че обичаш да прекарваш зимата там. Иска да му се обадиш.
— Добре, кажи му, че възнамерявам да бъда там по някое време през следващата седмица. Ще му се обадя, когато пристигна.
— Чудесно. Искаш ли следобед да отидем до „Рейдио Сити“63? Подготвили са превъзходно коледно шоу.
— Това е великолепна идея. Много обичам естрадните представления.
Седмицата се изниза и Бепи пристигна в Палм Спрингс. Обади се на Шаги и се уговориха да се срещнат на другата сутрин.
На следващия ден секретарката във фоайето на представителството си записа името на Бепи.
— Моля ви, седнете. Господин Голдберг е на заседание. Когато приключи, ще го уведомя, че сте тук.
Бепи чака цели двадесет и пет минути.
— Къде е? — попита накрая той. — Предадохте ли му, че съм тук? Имаме уговорка с него.
— Все още е на заседание, господине. Не ми е позволено да го безпокоя. Просто ще трябва да почакате.
Той се изправи нетърпеливо от мястото си и погледна секретарката в очите. Лицето й беше детинско и пъпчиво. Прииска му се да я осведоми, че й е нужно някой здраво да й го начука, за да стане по-добра артистка, но не би си позволил да говори такива неща на толкова младо момиче. Раздразнен, той я попита:
— Как се казвате?
— Мира Силверман.
— О, страхотно: Силверман и Голдберг64. Много сполучливо. Направо сте бижу.
Той се запъти директно към обозначената с „Вход забранен“ врата. Силверман го последва.
— Господине — провикна се тя зад него. — Господине, нямате право да постъпвате така. Тук не се влиза без позволение.
Той нахълта в кабинета на Голдберг. Беше празен. Забеляза друга врата, на която пишеше: „Не влизай“. Тръгна към нея. Госпожица Силвърман го настигна с бележник и молив в ръка. Когато Бепи отвори вратата, той видя Шаги, полугол, легнал по гръб на тапициран с кожа диван, а хубава млада жена в раирана рокля напористо го облизваше. Панталонът му бе смъкнат до глезените, коремът му приличаше на планина, а вратовръзката щеше едва ли не да го обеси. Големите рогови очила бяха запотени от горещия му дъх, а ризата му бе напоена обилно с пот. Беше в кулминацията на възбудата си и казваше:
63
Верига от увеселителни заведения. — Б.пр.
64
Сребро и злато. — Б.пр.