Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Когато Тави се приближи, Майлс изръмжа:
– Тави, нападни го отгоре.
Тави реагира инстинктивно, без да се замисля. Когато канимът нанесе поредния си удар, Тави се пресегна през рамото на Майлс пресрещна меча му с предпазителя на пиката си и го отби настрани.
– Отлично! – излая Майлс, който направи крачка напред и нанесе мощен удар, който разпори канима от слабините до гърлото.
Плисна фонтан от кръв и вътрешности и мъртвият каним рухна на пода. Следващият каним пристъпи напред, но попадна под серията страшни удари на Майлс. Само след миг вече лежеше на пода, разсечен на три отделни парчета.
В този миг по стълбите премина вихър в сиво наметало. Тави успя само да си помисли, че живо същество не може да се движи с такава скорост. Новият им враг подскочи настрани, отблъсна се от стената и прелетя над главата на Майлс. Мечът на капитана замахна за нов удар, но закъсня.
Фигурата направи салто, отскочи от пода и падна върху ранения Приос. Гвардеецът дори не успя да извика, преди една тънка ръка, покрита с лъскава черно-зелена кожа, да разкъса гърлото му с блестящите си нокти.
Тави нанесе удар с копието си, но съществото се движеше твърде бързо и острието одраска каменния под, пръскайки искри. Тъмната фигура подскочи отново, отблъсна се от стената и се насочи към сър Майлс. Мечът на капитана проблесна и нанесе удар върху съществото, придружен от внезапен дъжд от искри. Фигурата изпищя – ужасяващ металически писък, който дълго време щеше да измъчва Тави в нощните му кошмари.
– Алеранецо! – викна рязко Кайтай. – Пази се! Това е царицата на вордите!
Ноктите замахнаха към Майлс, но капитанът на Кралския легион имаше огромен опит и мечът му пресрещна вордската царица. Краката му танцуваха по пода, за да запазят необходимото за един фехтовач равновесие, и изведнъж Тави осъзна, че Майлс се опитва да подмами царицата да се озове между тях двамата.
Майлс направи още две танцуващи стъпки встрани и Тави заби върха на копието си в гърба на тварта, която отново го порази с бързината си. Царицата се обърна, сграбчи дръжката на копието и с едно рязко движение отхвърли Тави назад.
Погледът на младежа се замъгли и преди да се стовари върху каменния под, той видя широко отворените, застинали в ужас очи на Приос.
Тави се опита да надигне глава и да се огледа, но му се зави свят. Беше се проснал върху стоманената врата, която Макс бе блъснал на пода, и тя бе болезнено гореща.
От всички страни го заобикаляха каними.
Двама бяха влезли в караулното. Друг беше стъпил с единия си крак върху падналата врата и безжизнените му пурпурни очи се взираха право в Тави. Веднага до него се появи още един каним с безжизнени пурпурни очи. След него още един.
Всеки от тях бе оголил окървавените си зъби и стискаше окървавеното си оръжие. Всеки от тях можеше да го разкъса буквално на парчета за части от секундата. И всички бяха обърнати към него.
Глава 46
Когато взетите нападнаха пещерата, Амара стискаше меча си толкова силно, че пръстите ѝ бяха побелели. Битката бе стихийна, брутална. Хората с безжизнени погледи атакуваха бариерата от легионерски щитове с пики и фермерски сечива, с голи юмруци, брадви, стари мечове и чукове от ковачницата. По-тежките оръжия удряха с невероятна сила, изкривяваха щитовете и шлемовете и трошаха костите дори под тежката броня на легионерите.
Двама мъже от първата група бяха убити при атаката на първите взети, въоръжени с чукове, а след това Бърнард нареди на стрелците си да стрелят по взетите с тежко въоръжение. Те можеха да бъдат убити единствено ако бъдат улучени в очите или устата, но самият Бърнард беше стрелец с почти свръхестествени умения и изискваше от своите призователи на дърво да не изостават от неговия ритъм. Когато някой от хората му пуснеше стрелата си, тя винаги улучваше някой от взетите и го поваляше.
Макар Амара да не беше вдигнала меча си нито веднъж, тя дишаше тежко, съпреживявайки с биещите се легионери, и когато хората започнаха да се изморяват, тя стрелна с поглед Бърнард. След известно време, което ѝ се стори като една малка вечност, Бърнард извика:
– Графиньо, изтегли ги!
Амара кимна рязко на рицарите Тера и легионерите отстъпиха встрани, пропускайки ги напред. Мечът на Амара отби удара на една тояга, която се спускаше над шлема ѝ. После в битката се включиха рицарите и мощните им оръжия, подсилени с фурии, започнаха да покосяват взетите с чудовищна ефективност. На нея ѝ оставаше единствено да наглежда фланговете им. Само след минутка взетите бяха изтласкани до входа на пещерата и Амара извика на рицарите си да спрат, преди да са излезли отвън, където взетите можеха да ги обградят и да ги смажат с численото си превъзходство.