Фурията на курсора

— Вземи другия за себе си.

Рук я погледна.

— Искате да бъда въоръжена ли, графиньо?

— Ако планираше да ни предадеш, Рук, вече имаше достатъчно възможности да го направиш. Вземи го.

Рук кимна и прибра меча в ножницата, която държеше в лявата си ръка.

— Насам, графиньо. На този етаж останаха само личните му покои и банята.

Следващата врата водеше към спалня най-малкото със същия размер като предишното студио, леглото в нея беше с размерите на малка яхта. Гардеробите от ръчно обработени масивни дървета стояха небрежно отворени, показвайки редове с най-добрите дрехи, които Алера можеше да предложи.

Заложниците бяха оковани с вериги, захванати към каменна камина.

Лейди Плацида седеше на пода, сгънала спокойно ръце в скута си, лицето й оставаше царствено и непокорно, когато вратата се отвори.

Беше облечена само в тънка бяла риза, груб железен пръстен обгръщаше врата й, а към него имаше захваната тежка верига, която от своя страна беше прикрепена към камъните на камината. Тя се обърна към отварящата се врата, погледът й беше твърд и изгарящ, но след това примигна от изненада, когато Амара и Рук влязоха.

— Мамо! — раздаде се кратък, радостен вик и едно пет-шест годишно момиченце се втурна през стаята. Рук се наведе да я хване и силно я притисна към себе си.

— Графиня Амара? — каза лейди Плацида.

Червенокосата Върховна лейди започна да се изправя на крака — но само колкото да опъне късата верига, която беше направена с точно такава дължина, че да не й позволява да стои в цял ръст.

— Ваша светлост — прошепна Амара, кимайки на лейди Плацида. — Дойдох тук…

— Графиньо, вратата! — възкликна лейди Плацида.

Но преди да успее, тежката врата на стаята се затръшна зад тях със сила и окончателност, която можеше да бъде само резултат от работата на фурии. Амара се обърна към вратата и се опита да я отвори, но дръжката не се завъртя и тя можеше само безсилно да блъска по нея.

— Това е капан — въздъхна лейди Плацида. — Всеки може да я отвори от външната страна, но…

Амара се обърна към Върховната лейди.

— Дойдох тук…

— За да ме спасите, очевидно — каза лейди Пласида и кимна. — Не твърде бързо. Прасето се завръща днес.

— Той всъщност вече пристигна преди няколко минути — каза Амара и приближи до лейди Плацида. — Имаме малко време, ваша светлост.

— Амара, тази, която ме спасява от бездушното, скъпо гостоприемство на този идиот може да не се притеснява да ме нарича Ария — каза лейди Плацида. — Но имаме проблем — тя посочи веригата, закрепена на пръстена на врата си. — Тук няма ключалка. Веригите са създадени така първоначално. Ще трябва да бъдат счупени, но ако погледнете нагоре…