Виелица на сенките [bg]

Близостта на Дъщерите на гората беше гаранция за нашата безопасност, така че през нощта палехме огромни огньове, без да се притесняваме, че орките могат да ни намерят. Огънят фучеше и ставаше малко по-топло. Във всеки случай поне за Кли-кли, която се простуди и постоянно кашляше, топлината на огъня беше от полза. За Гло-гло и мисията на ученичката на стария шаман повече не отворихме дума, стигайки до мълчаливо съгласие, че нищо такова няма. Щом Кли-кли трябва да се грижи за мен, нека се грижи. Поне съм свикнал с това, а Кли-кли е много по-добър вариант от който и да е друг. Еграсса мислеше за своите, разкъсваше се между нас и дълга към своя дом. Фенерджията наблюдаваше Халас. Гномът напълно се възстанови от раната, но все така беше мрачен, като есенното небе над главите ни.

На втория ден след излизането ни от Златната гора Пухкаво облаче съобщи, че вечерта няма да спираме за нощувка. Халас злъчно отбеляза, че дори гном не би издържал цял ден езда върху рошавия звяр и той не е съгласен с този вариант. Също така Халас изключително неуважително (на гнома не му пукаше, че пред него стои дриада. Гномите никога не са виждали дриади и не разбираха защо трябва да говорят учтиво с тях) се заинтересува кога ще благоволят да му свалят задушаващата го превръзка. Слънчево зайче въздъхна и съвсем по човешки каза на гнома, че веднага ще свали превръзката, но ако след това Халас не млъкне, тя ще каже на Бягащ-в-лунна-светлина да го смачка с копитата си. Халас изсумтя и се съгласи, че сделката е напълно справедлива. Щастливецът дълго разглежда лицето си в огледалцето на Кли-кли, а след това с безизразен глас помоли Мумр за някакъв парцал, за да закрие празното си око. Фенерджията му даде широка черна лента и сега гномът приличаше на някакъв пират или Весел обесник. Да, гномът притежаваше железни нерви. Ако такова нещо се беше случило на мен, не бих се ограничил до молба за превръзка на окото, защото цялата дясна страна на лицето на Халас представляваше ужасен розов белег. И можеше да изплаши неподготвен човек не по-малко от кинжал, допрян в ребрата.

Препускахме цяла нощ и този път дори аз успях да заспя. Събудих се от това, че лосът спря. Беше ранно утро, тъмните силуети на дърветата се извисяваха на фона на просветляващото небе. Миришеше на студена свежест и вода. Треперейки от студ, аз слязох от лоса, след което помогнах и на Кли-кли да слезе.